LOGO

'

Спектакълът „CLASS“ те учи да живееш

Ние хората сме странни животни. Обичаме да си играем на „Господ“. Нямаме никакви свръхествени способности, а винаги искаме да променяме бъдещето и да разгадаваме какво ни очаква. Кроим планове за следващите часове, дни, години, а тези планове накрая се срутват като пясъчни замъци на брега на морето. По простата причина, че никога не знаеш реално какво те очаква зад вратата, която ще отвориш. А да се научиш да отваряш врати е цяло изкуство.

„CLASS“ на Театър 199 хваща публиката и я вкарва наистина в изкуството – в театралното изкуство. Така зрителят отишъл на театър се озовава в клас по актьорско майсторство и се получава парадоксът, че в началото той си мисли, че гледа спектакъл, който разказва за това как актьорът преминава през различния състояния, за да стигне до майсторството. И през може би половината спекаткъл продължава да си го мисли.

Class 2

Елиът, в ролята Юлиан Вергов, е циничен, но гениален учител по актьорско майство, който сякаш ненавижда холивудските звезни, които взимат по 100 000 $ на филм. А Сара, Мила Люцканова, е именно такава. Е, взима по 5 – 5,5 млн $, но да – въплащение е на посредтсвеността и плоското изкуство, което Елиът гледа с отвращение.

Още в първата част на спектакъла се задълбочава контапунктът между театъра и киното, който преминава в така познатия за българската реалност спор за „мечките“ и „обикновените актьори“, каквото и да значат тези понятия.

Двамата герои са тотално различни и от там идва първият конфликт. Защото Елиът е изтакан от ценности и от сляпа вяра в изкуството, а Сара, въоръжена с кор кон кибер бластер от последния си секси космически филм, иска да бъде ИСТИНСКА актриса – и изрича това мляскайки с дъвка. Симпатичната разлика и между героите според пиесата на Чарлс Еверед и между Юли Вергов и Мила, които Владо Пенев чудесно е избрал, е една от причните този спектакъл да те хване още от самото начало.

Class 3

Юлиан и Мила, стоят на сцената изключително точно. Партнират си с лекота, сякаш техните герои са си самите те. И така неусетно зрителят минава през всяка среща в студиото на Елиът, през драмата в живота на Сара, през провалите им и през тяхната любов, която не съм сигурна, че може да се опише точно като любов.

И така зрителят си стои в залата и си мисли, че гледа спектакъл за театъра, смее се на тънкия хумор и в един момент „CLASS“ му забива такъв шамар, че се чуди от къде му е дошло. Защото това не е представление за изкуството на сцената, а за изкуството на живота, за изкуството да отваряш врати, да не се отказваш и да преодоляваш провалите, а дори и те да бъдат смъртоносни.

Лекотата, която идва от малката сцена, направи така, че 75 минути да минат изключително бързо. Затова когато Сара загася лампите в предпоследната сцена, вътрешно се надявах, че няма да стигне до последното копче, защото това щеше да означава, че няма да се върне „следващия четвъртък в 4″ и тяхната история няма да продължи. Това е „CLASS“ – миг от цяла вечност, който не искаш да свършва.

Изключително съм щастлива, че стартирах това новата си театрална година именно с „CLASS“ в Театър 199.

Постановъчен екип:

режисура: ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
участват: ЮЛИАН ВЕРГОВ и МИЛА ЛЮЦКАНОВА
сценография: МИРА КАЛАНОВА
превод: ХАРАЛАМПИ АНИЧКИН

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment