LOGO

'

Що е това „маркетинг“ и има ли почва в българския театър?

В театъра всеки може да открие нещо за себе си, дори онези, които казват, че това изкуство не е за тях. Важно е публиката да намери правилните спектакли за себе си. А как става това – трябва ли зрителят да прекарва дни наред в ровене за дадено представление, за да си закупи билет и да влезе в театъра?

Отговорът е прост – НЕ! В ерата на технологиите, интернет, социалните мрежи, електронните медии и винаги работещите нетрадиционни комуникации е лесно и евтино да достигнем до правилната аудитория, в това число и театралните зрители. С малък бюджет можем да изградим ефективна маркетингова концепция за всеки един спектакъл в репортоара на театъра, която да доведе публика на качествените предсавления, без да е нужно да се играят халтури.

Една от причините да започна тази рубрика е, че имах възможност да отида на театър в Париж. Във Folies Bergère – една от най-известните зали във Франция още от 1890 г. насам, се играеше Love Circus, а премиерата на спектакъла беше няколко дни преди аз да го гледам. Няма да обсъждам художествената стойност на постановката, защото не това е предметът на тази рубрика. Докато пътувах из Франция в няколко предавания по радиото обсъждаха новата премиера. И по време на престоя ми в Лондон, когато гледах Mamma Mia в Novello Theatre, нямаше как да не забележа драстичната разлика между комуникацията на театрите там и у нас. Целият град беше опасан с реклами на театрални спектакли – от най-грандиозните проекти, до малки представления. Замислих кога това ще се случи и в България.

Оправданието за липсата на адекватна маркетингова политика на повечето културни институти у нас са реформата и липсата на пари. С риск да се повторя: с малък бюджет можем да изградим ефективна маркетингова концепция за всеки един спектакъл в репортоара на театъра, която да доведе публика на качествените предсавления, без да е нужно да се играят халтури. 

Ситуацията с провежданата комуникация на театрите у нас се върти в този порочен цикъл: нямаме пари за комуникационни активности → говорим за спекаткъла само когато има премиера → около премиерата играем пред пълен салон → след това спектаклите падат (не всички, рабира се). А с малко усилие, креативен потенциал и желание за работа може да обърнем този цикъл, така че осъществяването на комуникационниоти активности да не се разглежда просто като разход, а кото двигател за привличане на приходи.

В тази рубрика ще търся отговора на въпроса „Що е това „маркетинг“ и има ли почва в българския театър?“. В материалите ще вложа професионалния си опит и идеи като PR специалист, за да предложа съвети и техники за подобряване на комуникацията на театрите у нас. В нея също може да очаквате много интересни гост-автори, които са специалисти по маркетинг и комуникация, но имат и силна връзка с театъра.

Обещаваме, че ще бъде интересно и полезно, не само за експертите в областта на комуникацията, но и за ръководствата на театрите, всички, които творят на и зад сцената и за тези, които обичат театъра.

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment