LOGO

'

„Пухеният“ от другата страна на приказките

Противоречие. Зъл гений. Мрак. Така бих описала представлението „Пухеният” на Явор Гърдев, което се игра от доста години на сцената на „Театър 199″.

Начало. Музиката започна, осветлението угасна, а цялата публика в задушевния салон притаи дъх. Малка стая, прозорец, двама полицаи и един задържан писател. Нямаше нищо мило, нищо нежно, нищо очаквано.

Противоречие.

Пиесата се разгърна като книга, даваща ни на малки дози части от историята. И така до финала, когато ахваме и онемяваме от преживяваното. Всяка глава ни разкрива част от характера на задържания писател и ни въвлича в истински шокираща история.

Възможно ли е едно събитие да бележи целия ти живот? Една пиеса, която доказва, че съдбата играе ключова роля. Че всяко събитие, всяка случка и наше действие оказват влияние върху настоящето ни. Тук се намесва Пухеният – големият мек, направен от възглавници човек, който е готов да ни върне в детството, за да се откажем от тъжния и изпълнен с разочарования живот.

Зъл гений.

Писателският ум е необятно място, изпълнено с тъмни и многопластови истории. Разказът ми напомни за Стивън Кинг, чийто първи творби представляват детските му кошмари. Действието гравитира около писателя Катурян, който ни вдъхва доверие с незнанието и неразбирането на положението, в което се намира. В искрено недоумение е защо го разпитват за неговите истории. За неговите приказки. Приказките само по своята същност звучат мистично. Те са пътуване, търсене,  измислица. Те са бягството от реалността и нашето „Имало едно време”. По подразбиране ги свързваме с детското и невинното. Но текстът на Макдона предполага други смисли. Пространството на художествената излислица е превърнато в кошмар, от който няма изход. Чрез историята на героите ние откриваме мрачна бездна отвъд всякакви допускания. А героите откриват сами себе си един в друг. Вглеждайки се дълбоко. Откриват в човека насреща свои черти, свои проблеми, своята съдба.

Мрак.

Пренасяме се в най-мрачните кътчета от човешката душа. Въпреки това вътре е цветно и шарено – като лицето на клоун, чиято усмивка предизвиква тръпки. Зад неразбирането е затвореното съзнание, в което се крие разочарование и самота.

Противоречието е в основата на пиесата, а съвършенството на играта е неоспоримо. През цялото време хората се споглеждаха, някои дори не издържаха на това влакче на ужасите и излязоха, а аз стоях онемяла и изумена. От шокиращата история капеше черен хумор като съсирена кръв. А в залата често избухваше смях. Може би защото това беше начинът да приемем видяното. Със смях, по детски.

„Пухеният” ме развълнува. Представлението ме порази, очарова и остави без думи. Няма да ви разкажа сюжета, защото всеки сам трябва да преживее това усещане. Но признавам – не бих я гледала отново. Има истории, които са трудни за преглъщане, но мощта им е смазваща.

Постановъчен екип:

Режисура: Явор Гърдев
Участват:  Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Стоян Радев, Никола Мутафов, Йоанна-Микаела Димитрова
Сценография: Никола Тороманов
Музика: Калин Николов
Костюми: Никола Тороманов
Превод: Искра Николова

Written by Станислава Йорданова

Leave a comment