LOGO

'

Проф. Пламен Марков: „Ретро“ е една вече моя история – “My story” за майстори

Проф. Пламен Марков: „Ретро“ е една вече моя история – “My story” за майстори Пламен Марков Full view

Утре (18 септември) е премиерата на „Ретро“ в театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Режисьорът Пламен Марков посвещава представлението на първата си учителка по театрална педагогика – проф. Димитрина Гюрова, чиято легендарна постановка на същата пиеса от 1982 г. достига невероятните 189 спектакъла и се играе в прочутия Театър на нациите в Балтимор. В периода 1959-1963 г. Димитрина Гюрова също е била режисьор във Варненския драматичен театър, а нейният съпруг Николай Савов, като директор на театъра, е изиграл решаваща роля за преустройството на зала „Съединение” в театър „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал.

„Донякъде ще ни разсмеят, донякъде ще ни натъжат, ще предизвикат размисли и непременно ще ни накарат да съпреживеем личните човешки драми в тази едновременно забавна и сериозна история за възрастен вдовец, когото дъщерята и зетят сватосват – почти едновременно и неособено деликатно, за три самотни дами. Има защо пак да се огледаме за нещата, които са ни най-важни, но които най-често ни е трудно да постигнем” – отбелязва Пламен Марков. Ето какво още сподели с нас режисьорът на „Ретро“:

Посвещавате спектакъла “Ретро” на проф. Димитрина Гюрова. Има ли причина това да се случи точно сега и какво очаквате тя да Ви каже след премиерата?
Няма специална причина, освен че в Народния театър тя имаше забележителен спектакъл с изключителни артисти по тази пиеса преди много години. Този спектакъл беше доказателство за високото ниво на българския театър тогава и в международен и в национален мащаб. В Щатите още стои паметна плоча, че там са го играли забележителни български артисти, а ние, като много по-стара държава, имаме значително по-къса памет. Не може да поставяш сега тази пиеса и да не го споменеш. А Димитрина Гюрова ми е важен учител в театралната педагогика. Няма значение какво ще каже тя на мен след представлението, важно е тя да се развълнува и да усети, че има памет, има благодарност, когато някой ти е отделял време от собствения си единствен живот, за да помогне да се усъвършенстваш точно ти.

Подобно посвещение е рядкост при нашите, влюбени предимно в себе си, театрални величия, появили се от нищото, като Афродита от морските вълни. Аз обаче имам и други учители, на които бих искал да посветя следващи представления – моя професор Сашо Стоянов с неговия „тотален епически театър“, колегите-режисьори, които ме допуснаха вътре в творческите си лаборатории и така ме припознаха за човек, подходящ да има правото да се учи от тях отблизо: Леон Даниел, Красимир Спасов, Младен Киселов.

Вие сте и преводач на текста. С какво Ви помага това в репетициите с актьорите?
Така повече имам право да разказвам тази история и от собствено лице, приближавам я до себе си.

Лично познавате автора на пиесата “Ретро” – Александър Галин. На кой етап “приключват” взаимоотношенията Ви с него и до колко е вярно твърдението, че е трудно да се поставя спектакъл при жив автор?
Познавам го бегло, срещнах се с него и жена му Галя по-скоро от любопитство, за да разбера защо един етнически евреин – Пурер – взима за своя фамилия името на жена си и става Галин. Не разбрах защо, но човекът е приятно комуникативен и адекватен.

Авторовият свят е нещо по-различно. Много български театрали пиха по чаша бяло вино с Пинтър по време на неговото посещение в България, но не забелязах да са станали повече „пинтърови“ разбирачи, просто са пили по чаша вино със знаменитост, “celebrity” по английски.

Какво е “Ретро”?
Една вече моя история – “My story” за майстори.

Премиера 18 септември, 19 часа, Сцена Филиал – гр. Варна

Творчески състав:

Текст: АЛЕКСАНДЪР ГАЛИН

Превод и постановка: ПЛАМЕН МАРКОВ
Сценография и костюми: МИРА КАЛАНОВА
Музика: КАЛИН НИКОЛОВ
Фотография и дизайн на плаката и програмата: СИМЕОН ЛЮТАКОВ
Асистент-режисьор: МАКСИМА БОЕВА
Участват: МИХАИЛ МУТАФОВ, МИЛЕНА КЪНЕВА,ВАЛЕНТИН МИТЕВ, ЮЛИЯНА ЧЕРНЕВА, ТЕОДОРА МИХАЙЛОВА, НЕЛИ ВЪЛКАНОВА, ПЕТЯ ЯНКОВА, ДЕНКА РАДЕВА

Written by Йоанна Темелкова

Leave a comment