LOGO

'

Писмо до теб…

Писмо до теб… Светозар Кнезовски – Заро Full view

Здравей! Ти не ме познаваш ! Аз съм артистът от периферията.

Нямам постоянно място, където да ме видиш.

Не работя на щат в никой театър.

По ул. Раковски само се разхождам.

Рядко ме дават по телевизията и жълтата преса не рови с изкривените си пръсти в мръсното ми пране. Играя по клубове, галерии, мазета, тавани, складове и т.н. Намирам си места за съществуване. Свещенодействам в името на Мелпомена, познатата и непознатата. Онази наша богиня, която изяжда децата си. От дъха й се хранят завесите, подиума, кулисите и костюмите ми . Тя диша с мен и чрез мен. Изгаря ме в прашните си тъмни дробове и ме издишва на тласъци към последния ми дом. Всяка роля като малка смърт се впива в мрежичката ситна около очите ми… Ръцете ми треперят докато докосват златните й коси. Коленете ми също при мисълта за божествените й гърди. Аз искам да я оплодя и децата ни да се влеят в съзнанието ви. Размътената ми душа се стрелка в мъглата на непознаването и роптае затворена в мен. Когато светнат прожекторите, я пускам навън. Гола и разюздана се мята върху телата ви, докато кротко гледате спектакъла. Ако сте малко по-сетивни, ще видите безумния й танц и няма да го забравите никога. Порочният златен кръг около зениците й ще ви замае. Ще ви съсипе. Ще сънувате как лудешки се полюшват бедрата й. Миг преди да падне завесата подобно на ръждясала гилотина, тя се втурва към мен. Винаги на ръба…

Господи! Винаги на ръба успява да се промъкне и да се прибере в мен. Ако някой ден не успее, ще падна на лицето си гримирано бездиханен и ще се килне бялата перука, сякаш не желае да докосва трупа ми. И ще дойде тишината… Оная, последната тишина… Оглушителна тишина…

Хей, ти! Да ти, дето още четеш! Всеки път умирам за теб на сцената. Умирам, но се раждам после, за да умра отново за теб. И така до края…
Даааа … Всяка роля като малка смърт …
Да! Ти не ме познаваш! Аз съм артистът от периферията!
Нямам постоянно място където да ме видиш.
Не е лесно да ме намериш. Трябва да търсиш. В търсенето е общият ни път, където ще се запознаем, когато се намерим. И може да се влюбим един в друг и да продължим пътя си заедно с повече светлина за излъчване, отколкото за приемане. Защото любовта така прави. Намери ме. Аз продължавам да те търся.

Твой: Светозар Кнезовски

Written by Йоанна Темелкова

Leave a comment