LOGO

'

Откровението на „Човекът, който искаше“

Откровението на „Човекът, който искаше“ Вламидир Пенев и Светлана Янчева в „Човекът, който искаше“ Full view

Най-новата премиера в афиша на Малък градски театър вече е факт! Представлението „Човекът, който искаше” под режисурата на проф. Маргарита Младенова е нещо по-различно от всички други в репертоара. То е дълбоко, разгръщащо една емблематична и проблемна за човека материя, за която Чехов пише. Четири любовни истории, четири разминавания.

В „Човекът, който искаше” част от действието е пречупено през разказа на някой от героите, който едновременно е наблюдател и главно действащо лице. По този начин се постига една съкровена близост със зрителя. Четвъртата стена, както разказа режисьорът, е разрушена и се усеща директното обръщение към публиката.

"Верочка" Представлението започва с разказът „Верочка”, където може да вникнете в най-чистата любов, но и разминавията, които я съпътстват. Накрая на гората Момичето, Весела Бабинова, признава, че го обича, а Момчето, Владимир Зомбори, се изплашва и си тръгва. Тук първо се отключва идеята на автора за страха у човека, който все иска, но не дава нищо от себе си и страда, че не е получил желаното.

Във втория разказ „Дамата с кученцето” на сцената героите са други – Луиза Григорова и Владимир Димитров, но историята е същата. Те отново минават през вихъра на влюбването, страстта, за да достигнат до копнежа по невъзможната любов. Искат, но сами слагат бариера по между си. Тук действието е разчупено и през публиката, която съизживява срещата на двамата влюбени в един театър.

„Учителка” е третият избор на режисьорката. Както тя самата споделя, това е разказът на Чехов „На колата”, включен допълнитено при процеса на работа. Учителката – Алиса Атанасова, отново страда и се бори със страховете си. Действието тече бавно през спомена и откровенията. Освен магнетичната Алиса на сцената до нея е Иван Петрушинов.

И ако до този момент всеки един от разказите е първи в творческия път на проф. Маргарита Младенова, то финалната драматична миниатюра „Предложение” тя поставя за втори път. Както обаче сподели тя самата пред журналисти, сега е много различно.

И да, различно е. Много по-различно е дори от предните три разказа. Сякаш „Предложение” е едно мини представление в „Човекът, който искаше”. Една малка вселена с огромен заряд, в която съществуват само доайени на театъра в главни роли – Светлана Янчева, Владимир Пенев и Иван Петрушинов. Дуото Янчева – Пенев така умее да разсмее и да достигне до душата на зрителя, че той тотално да забрави, че всъщност темата е драмата в човека. Но на финала напомнят на всеки един в залата, че проблемът си остава неразрешен вътре в нас, че любовта отново е тъй желана, но размината. Тяхната игра е иронична и трогателно смешна, а образите им са запомнящи се, изградени с много чувство за хумор.

"Дамата с кученцето"

Сценографията е семпла, една платформа с много форми и лица – от влак до гора. Костюмите на актьорите са обрани и стилни, типично за руска класика – бяла рокля, палто, костюми и все сиво и кафяво. Сценографът на представлението определи своята работа като тип инсталация, която актъорите сами манипулират.

Музиката е на композитора Асен Аврамов. Идеята за изпълнението и на живо от актьора Стоян Младенов е дошла от там че театърът е живо изкуство, както сподели Младенова. Сякаш мелодията се слива и става неразделна част от текста. Картината е плътна. В  някои от откъсите тъжно звучи акордеон, който отново асоциараме с руската класика и душевните състояния на Чеховите герои.

Заслужава си да гледате драматургичната версия „Човекът, който искаше” на проф. Маргарита Младенова на сцената на Малък градски театър!

Творчески екип:

Режисьор: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Ивайло Николов и Ива Гикова
Композитор на звукова инсталация: Асен Аврамов
Музиката се изпълнява на живо от Стоян Младенов
Участват: Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Пенев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Иван Петрушинов, Луиза Григорова, Светлана Янчева

Written by Маргарита (М.Т.)

Живея живот, изпълнен с вдъхновението на любовта. Свободата в изкуството и моето място сред тях. Радостта от възможността.

Leave a comment