LOGO

'

Отиде си още един кит на Световния театър – Еймунтас Некрошюс

На 20 ноември 2018г., ден преди рождения си ден, от сърдечен удар почина Еймунтас Некрошюс – един от последните режисьори-демиурзи, както го нарича критикът Дмитрий Ренански.

Еймунтас Некрошюс е роден през 1952г. в Литва. През 1978 г. завършва Института за театрално изкуство “Луначарски” в Москва. След завръщането си в Литва работи във Вилнюския държавен младежки театър от 1978 до 1979г. През 1979г. се премества в Държавния драматичен театър в Каунас, където остава до 1980г. Там организира серия от забележителни спектакли. През 1998г. основава театър „Мено фортас” (което се превежда като „Крепостта на изкуството“). В периода 1993 -1997г. е директор на Литовския международен театрален фестивал LIFE. От 2012 до 2013г. Некрошиус работи като арт директор в Театро Олимпико, Виченца. Точно преди внезапната си смърт той подготвя „Едип в Колон“ от Ruggero Cappuccio, спектакъл, планиран да бъде игран на амфитеатъра в Помпей. Между 1988г. и 1992г. той работи в много страни – Австрия, Югославия, Италия, Финландия, Израел, Норвегия, Швеция, Швейцария и САЩ.

photo Internet
photo Internet

Сред характеристиките на спектаклите му са фоновата музика с повтарящи се мотиви, използването на танц, движение и реквизит, както и на естествени материали като вода, огън, вятър, лед и камък. Продължителността на едно представление често надвишава обичайното време за гледане, тъй като Некрошиус благоприятства сложните и предизвикателни парчета за сцената. Според него един театрален спектакъл не само трябва да говори със слово, но и да комуникира на няколко нива с много средства, за да постигне единен ефект. Еймунтас Некрошюс е удостоен с много награди, включително с литовската Национална награда за култура и изкуство, с Международната обществена благотворителна фондация „К. Станиславски“ за приноса му в развитието на световното театрално изкуство и с Националната награда за културен напредък. Получава също ордена „Гедиминас“ и ордена „За заслуги към Литва“.

Режисьорът Оскар Коршуновас пише за Некрошюс:
„Със смъртта на Еймунтас Некрошюс умря цяла една театрална епоха. Великият свят на литовския и световен режисьорски театър изгуби още един кит. Доскоро се шегувах във Фейсбук, че режисьорският театър е умрял. Това се превърна в непоносима истина. Театърът на Некрошюс винаги е бил критерий в Изкуството. Без Некрошюс театърът загуби дълбочина. Вече няма къде да се гмурнем. Останаха само плитчините. По-нататъшното създаване ще бъде много трудно. Никога не бих избрал тази професия, ако не бях виждал „Пиросмани, Пиросмани“, „Квадрати“, „Вуйчо Ваньо“, но също крайъгълните камъни на творческото пътуване. Разговаряхме с него. Но рядко, твърде рядко. Чувствах се неудобно от възможен сериозен или пък доста обикновен от моя страна разговор за театъра. Непрекъснато отлагах момента. Мислех си, че винаги ще бъдем тук и ще говорим за всичко, че ще мога да споделя с него онези преживявания, които само той може да разбере. Този разговор вече няма да се случи. Останалото е мълчание.“

Приятелят от младини и колега на Некрошюс – Римас Туминас казва:

Приятелят от младини и колега на Некрошюс – Римас Туминас казва:
„Той говореше с небесата, имаше такава връзка. Умееше да събира лъчите на слънцето и да изтръгва корените от земята. Съединяваше ги и се получаваше трептяща вода на житейското езеро“.

Като младежи репетирали в театъра по цели дни и нощи неуморно, нямали време за сън и за прибиране вкъщи. Когато Некрошюс създава своя независим театър, той пита Туминас защо не се присъедини към тях. Туминас, който по това време работи в Академичния театър, отговаря: „При вас е прекрасно, но и в моя театър има млади, които искат да работят. Длъжен съм да бъда там, където не достига нашият порив, нашето движение.“ Театърът на Некрошюс е съставен основно от студенти и е високо оценен в чужбина, но не и в Литва. В собствената му страна се отнасят към него като към чужд. Признанието идва отвън. Театърът „Мено фортас“ оцелява трудно, с много гастроли и без държавна помощ.

photo Internet

Дмитрий Ренански казва, че Некрошюс принадлежи към „отиващата си порода на режисьорите-демиурзи. Той създаваше не спектакли, а светове. Образите на неговия театър ставаха иконични и оставаха в паметта на зрителя като фантомни болки. Некрошиус имаше способността да изкривява пространството около себе си и да забавя хода на времето“.

Антон Хитров споделя, че Некрошюс никога не е спорел със старите трактовки и никога не е опитвал да приближи историята до зрителя.

„Той просто пренасяше сюжета в собствената си вселена и го изпълваше с нови, причудливи подробности.“

Примерите за това са много: в „Хамлет“ главният актьор произнася известния монолог „Да бъдеш или не“ под огромен полилей, направен от циркуляр, свещи и ледени висулки.Огънят стапя леда, водата се стича по яката на актьора и разкапва ушитата му от хартия риза. Призракът животински ближе юмруците на сина си и търка с лед босите му крака; Във „Фауст“ през цялата сцена има изпънати като струни въжета, които приличат на кардиограма, когато започнат да трептят; В „Макбет“ героите скачат от маса в дълбока пропаст на сцената, а в „Малки трагедии“ на Пушкин възкръсналият Моцарт е отвинтил крак от рояла, който затиска Салиери.

Това са само част от чудните решения на великия режисьор Еймунтас Некрошюс. В следващите линкове можете да се насладите на някои от спектаклите му напълно безплатно:

„Хамлет“: https://vimeo.com/206543696

„Макбет“: https://vimeo.com/205343957

„Отело“: https://vimeo.com/207794666

„Фауст“: https://vimeo.com/208836555

„Квадратът“: https://vimeo.com/209697672

Последният спектакъл на режисьора „Цинк“ (По „Цинковите момчета“ и „Чернобилска молитва“ от Светлана Алексиевич) може да се гледа в Руския Драматичен Театър в Литва на 22.01.2019, 5 и 22 март 2019г.

Written by Сребрина Георгиева

Leave a comment