LOGO

'

Непознатата „Жана д’Арк“

Непознатата „Жана д’Арк“ Непознатата „Жана д’Арк“ Full view

„… Но аз не го искам тоя ваш живот! Не искам да го живея това ваше време…“

 

Неописуемо. Така най-кратко бих могла да обобщя представлението на Петринел Гочев „Жана д’Арк“, което се играе в Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Но, понеже не искам да демонстрирам подобна словестна немощ, все пак ще опитам да артикулирам част от чувствата и мислите, които постановката породи в мен, без да претендирам за изчерпателност.

Малко предистория – в продължение на 7 години Петринел Гочев беше обърнал гръб на режисурата и се беше потопил напълно в необятния свят на художника. Размахът и богатството на картините му привличаха разнородна публика в галериите. До миналата година. Не че се е отказал от художническото си призвание, напротив! Просто тогава реализира амбициозната задача да прекрои платната си на сцена с живи фигури, да разгърне многопластови истории и да изобрази целия спектър от човешки емоции. С гръм и трясък, неочаквано за мнозина и далеч от блясъка на столичните салони в ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово се появи „Ромео и Жулиета“. Същият сезон беше белязан и от „Сватбата на дребния буржоа“ в Театър София.

Тъй като сега приказката ни е за „Жана д’Арк“, няма да се разсейвам с въодушевлени коментари за другите две представления. Преди да гледаме постановката се срещнахме с Гергана Змийчарова, която изпълнява водещата роля в нея. Нейният разказ съвсем естествено събуди любопитството ни. Aвторската драматизация на Петринел Гочев стъпва върху текстовете на Шилер, пиесата „Чучулигата“ на Жан Ануи, Керил Чърчил, както и на написани от него и актьорите текстове. Образът на Жана д’Арк отдавна е напуснал пространството на историческата достоверност, за да се настани царствено в поп културата. Признавам, че размахващата знаме Мила Йовович е здраво вклинена в паметта ми.

Не знам какво очаквах, когато прекрачих прага на театралния салон, но със сигурност не и брехтиански разказ за Орлеанската дева. Още през първите минути на постановката всички странични мисли напуснаха съзнанието ми, за да отворят път на случващото се. Не говорим за жената-воин, която променя историята на Франция и респективно на Европа. Жана е невежо момиче от селско семейство, което има смелостта да последва съдбата си. Уплашена почти до смърт от призванието, което ѝ е наложено свише, тя намира сили да извърви пътя от поляната с кравите до кладата. Жана танцува смъртоносно танго с краля в изгнание Шарл, носещ своите собствени демони на лудостта. Естественият избор, който остава, е единият от тях да се извиси заедно с огъня над страха и безразличието.

Гергана Змийчарова като Жана д’Арк е явление – като комета, която заслепява преди отново да те потопи в мрак и мисли как преди не си забелязвал тъмнината. Суровата и неподправена енергия, която излъчваха тя и Ивайло Драгиев в ролята на френския крал, караше студени тръпки да полазят по гръбнака. Безкомпромисно силните им роли са обусловени от съвършеното представяне и на всички останали актьори в представлението. Пълната отдаденост и хармонията помежду им бяха осезателни, може би защото не се срещат чак толкова често.

Постановка е помислена до последния детайл. Не мислех, че е възможно, но Рин Ямамура е надминала себе си – „Жана д’Арк“ не би била това, което е, без фантастичните костюми и сценография. Пространството е майсторски обиграно, следващо максимата, че по-малкото е повече. Всяка възможна ос по хоризонтал и вертикал е използвана, защото човек няма как да избяга от ударите на съдбата – може само да изправи глава и да ги понесе с достойнство.

Красотата, която струи от всяка сцена, дарява наслада на сетивата, докато чувства и мисли се блъскат шеметно в съзнанието. „Жана д’Арк“ е задължително преживяване за всеки, който има слабост към смисления театър и би искал да изследва емоционалните си дълбини.

 

Постановъчен екип:

Режисьор: Петринел Гочев
Сценограф и костюмограф: Рин Ямамура
Композитор: Ян Руменин
Фотограф: Росина Пенчева
Участват: Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Ивайло Драгиев, Кристиана Ценкова, Магдалена Славчева, Надежка Петкова, Петко Петков, Светослав Славчев, Цветелин Бранков

 

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment