LOGO

'

На театър с Неда Спасова

На театър с Неда Спасова Неда Спасова Full view

Неда Спасова завършва НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова. 2018 е годината, в която актрисата получи номинация Икар 2018 за „Дебют” и номинация АСКЕЕР 2018 в категория „Изгряваща звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове” по Достоевски. През новия театрален сезон може да я гледате в „Закачане“, „Франкенщайн“ и „Тирамису“ – постановки на Театър „София“, където Неда е част от трупата.

Къде те намираме в момента?
Снимки, репетиции… Не мога да си измия чиниите :)

Какво за теб е театърът?

Моята истина, моята свобода, моят смисъл.

Как влезе театърът в живота ти?

На шега, абсолютно несериозно и по никакъв начин с амбиция за развитие. Бях на 12, в училище разбрах за кастинг за театрална група към Младежкия дом във Враца. Огромна част от учениците ми се развълнуваха и се готвеха да отидат. Аз, понеже все исках да съм различна, им казах, че да се занимаваш с театър е глупаво и безсмислено. Толкова се инатих и въпреки упорството ми не исках да съм „черната овца“ и отидох на този кастинг. Взеха ме в групата и шест години, до завършването ми на гимназията, останах само аз от целия клас в състава на тази група. Защото се влюбих в театъра! И открих, че в него се чувствам значима за обществото.

Колко често ходиш на театър?

Все по-рядко, признавам. Този сезон ще коригирам пропуска.

Кое е представлението, на което най-много си се смяла?

Честно, не си спомням. Аз много не се хиля по представления, защото виждам драмата в историята на героя и тя често е ужасно драматична и нелепа (макар, че съответната реакция на публиката е смях) и ми става тъжно.

Кое е представлението, на което най-много си плакала?

Плача си редовно по представления. Когато гледаш стойностен спектакъл и добра драматургия, няма как да си спестиш сълзите, винаги има причина.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Мога да ви кажа пиесата, която ме разтърси за първи път – „Калигула“ на Камю. За съжаление не съм гледала спектакъла на Явор Гърдев, защото тогава дори още не живеех в София. Но тази пиеса ми „плесна“ сериозен шамар, когато я прочетох и помня празнотата, която чувствах няколко дни след това…

Кое е представлението, което гледа последно?

Гледах по време на фестивала „Малък сезон“ в Театрална работилница „Сфумато“ италианци от Парма и спектакъла им „Виктор“ (инспириран от „Франкенщайн“ на Мери Шели). Много простичко като технически средства представление, а същевременно толкова емоционално и истинско.

Имаш ли любима реплика?

„Щастието не съществува, то е само стремеж.“ – „Три сестри“, А. П. Чехов

Имаш ли ритуал за късмет преди премиера?

Казвам си едно стихотворение на Ботев, но няма да ви кажа кое, защото това ми е магията за успех :) О, и не ходя до тоалетна половин час преди представление, за да не си изпишкам късмета.

Коя роля винаги си мечтала да изиграеш?

Лейди Макбет („Макбет“, Шекспир). Клитемнестра („Електра“, Еврипид). Аркадина („Чайка“, А. П. Чехов). Имам усещането, че и трите си приличат по нещо :)

С кой от световноизвестните артисти би искала да работиш на сцената?

Кейт Бланшет, Никол Кидман. Тези двете са ми много любими!

Има ли малки и големи роли?

Аз много рядко в професионалния си живот съм играла главна роля. Даже и като студентка. Този ми „късмет“ ме възпита, че няма никакво значение дали ролята е текстово натоварена повече или по-малко. Тя е роля и винаги ще изпъкне, ако си дал цялата си любов към нея. И слава богу, се оказах права. Моята работа е забелязвана, дори с по-малки роли. Аз не деля ролите в спектакъла на големи и малки, а просто на роли и персонажи с проблеми, за които трябва да се бориш.

Коя е любимата ти роля в живота?

Гледам да нямам такава. Шизофренията ще е пълна. Стремя се да съм откровен и честен човек, независимо от последствията на истината… Винаги ги има, но така съвестта ми е чиста.

Трагедия, комедия или…?  

И двете, а най-харесвам, когато са умело съчетани в едно представление.

Класическа или съвременна драматургия?

Ако трябва да бъдем честни, всички класически и съвременни мотиви идват от Митологията и/или Библията. Затова и класическата, и съвременната имат своите достойнства.

Три постановки, които нашите читатели да не пропуснат?

Ами няма да ви изненадам, че ви препоръчвам да гледате спектакли в моя театър – „Франкенщайн“, „Анна Каренина“, „Нощта на 16-ти януари“.

Tiramisu 2018 a

Written by Деница Димитрова

Leave a comment