LOGO

'

На театър с Христо Петков

На театър с Христо Петков Христо Петков в „Разбиване“ Full view

Днес ви срещаме с още един от изключителните таланти както на театралната ни сцена, така и в киното. Христо Петков завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2002 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. От 2012 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. През 2010 г. получава номинация ИКАР за главна мъжка роля за Kочкарьов и Попришчин в „ОООО – Сънят на Гогол“ по произведения на Н. В. Гогол (Театрална работилница „Сфумато“). Ето какво ни сподели той за театъра в себе си и за себе си в театъра.

Къде те намираме в момента?

Пия кафе на дивана.

Какво за теб е театърът?

Начин на живот, спасение от реалния живот, вдъхновение.

Как влезе той в живота ти?

Влезе… и не излезе.

Колко често ходиш на театър?

2-3 пъти в месеца, за да не му досаждам. Играя между 15-20 представления на месец.

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

“Старицата от Калкута”.

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

“Последната лента на Крап” с Наум Шопов.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

“Мъртвешки Танц”, “Каквато ти ме искаш”, “На Дъното”.

Кое е представлението, което гледа последно?

“Онова нещо”.

Трагедия, комедия или…?

Трагедия без комедия е невъзможна.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

“Смъртта изисква жертви, но не прощава!” – Курт в „Мъртвешки Танц“.

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Пея си една песен на Елтън Джон, миксирана с една на Кейк и още няколко.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Андрей от „Три Сестри“.

С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Хоакин Финикс.

Коя е любимата ти роля в живота?

Гледам да не играя роли в живота.. той достатъчно си играе с мен.

Класическа или съвременна драматургия?

Всяка добра съвременна пиеса е написана по матрицата на класическа пиеса.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

“Каквато ти ме искаш” – Народен театър, “Мъртвешки танц” – Сфумато и “Процесът против Богомилите” – Народен театър.

Written by Йоанна Темелкова

Leave a comment