LOGO

'

На театър с Димитър Живков

На театър с Димитър Живков Димитър Живков Full view

Димитър Живков. И преди сме ви срещали с него. Именно той през 2013 г. изгря като звезда след Аскеерите. Тогава го забелязаха заради „Живак„, негов моноспектакъл по авторски текстове, но през годините не закъсняват и други роли. След емблематичната роля  на пустиняка от Враца, Живков беше и Цар Иван Шишман в старозагорския театър, а наскоро го видяхме и в „Аферата с мъртвите души“ по Н. В. Гогол, с режисьор Мартин Киселов. В тази рубрика в центъра на вниманието са театърът и ролите, така че споделяме с вас предпочитанията и мечтите на самия Димитър Живков.

Фотограф: Iva Jauss
Фотограф: Iva Jauss

 

  • Къде те намираме в момента?

У дома. Сложих малкия да спи и седнах да си побъбрим.

● Какво за теб е театърът?

Бягство към нещо по-добро. Възможност да се докоснем до моменти на хармония, съвършенство и красота. А и не знам дали има нещо друго, с което да се занимавам, което да ми доставя толкова удоволствие.

● Как влезе той в живота ти?

Чрез самодейността. Бях въведен и възпитан да уважавам театъра през грижата за сцената, артистите, пространството за репетиции. И чак след няколко месеца присъствие на репетиционни процеси ми беше дадена роля.

● Колко често ходиш на театър?

Не достатъчно. Много често имам ангажимент, когато искам да гледам нещо. А вече като баща, се опитвам да съм по-често на разположение вкъщи.

● Кое е представлението, на което най-много си се смял?

“Самотния запад” в Театър 199 много ме разсмя, въпреки бруталността на текста. А и бях изключително впечатлен от тандема Ивайло Христов и Малин Кръстев.

● Кое е представлението, на което най-много си плакал?

“Нордост”. Толкова ме разтресе из основи, че след представлението си тръгнах без да мога да се спра да плача. На жълтите павета щеше да ме блъсне кола, не я видях – толкова бях развълнуван. Ангелина Славова ми е близка, а не можех да се изправя пред нея. И дълго време след спектакъла, щом я видех, отново напираха сълзи в очите.

● Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Вероятно най-силно влияние върху мен оказа едно юбилейно изиграване на “Женско царство” от Ст. Л. Костов в самодеен театър “Пионер”. Тогава бях в кандидатстудентска треска. Тъкмо бяха приключили пътуванията ми, за да кандидатствам, дори бяха излезли резултатите в Софийския университет. И въпреки че бях приет психология, на което много се радвах, се включих в това представление заедно с няколко различни поколения, играли спектакъла през годините. Помня, че толкова бях омагьосан от тази вечер, от срещата с хората, играли същата роля като мен, от публиката, която е гледала както нас, така и актьорите преди нас. И няма да забравя пламъка в очите на всички. Вълнението от възможността отново да са на сцена с любими хора, в любим спектакъл. Тогава разбрах, че с каквото и да се занимавам, най-истински, най-жив и пълнокръвен се чувствам на сцената. После, с професионалния опит, се сблъсках с много ситуации, хора и обстоятелства, които ми доказваха обратното. Но в моменти на отчаяние и колебание си спомням за тази паметна вечер. Тя ме и убеди да кандидатствам в НАТФИЗ.

● Кое е представлението, което гледа последно?

“Братята” от Стефан Прохоров, с режисьор Димитър Стефанов. Сатиричен театър “ Алеко Константинов”

● Трагедия, комедия или…?

Нямам предпочитания. Може би съм на моменти. Искам да мога еднакво добре да се справям и в двата жанра. Смятам, че актьорът трябва да е универсален и поне да се стреми към разнообразие.

● Имаш ли любима реплика от пиеса?

В интерес на истината, никога не мога да отговоря на този въпрос в рамките на пет секунди…ами…

● Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Обичам да съм сам. Да няма хора покрай мен. Обичам да слушам музика и да си правя хаотично физическа и говорна разгрявка, според настроението. Иначе не съм суеверен и нямам конкретен ритуал.

● Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Нямам конкретна роля. Опитвам се на всяка роля да гледам като на единствената, най-желаната, дори последната роля, която ще изиграя. Животът е много динамичен и ние се променяме понякога без да знаем как. С тази промяна идват и различни предложения. Усещам, че с възрастта, бащинството и опита са ми интересни по-задълбочените образи.

● С кой от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Сър Йън МакКелън, Сър Робърт Патрик, Гари Олдмън, Браян Кранстън

● Коя е любимата ти роля в живота?

О, нямам любима роля и не мога да играя в живота. Аз съм затворен човек, темерут дори. Обичам да съм сам и пазя ревниво личното си пространство.
Но сега покрай малкия Андрей, всяка минутка с него е интересна и ми е любопитно да го наблюдавам. Усещам се комфортно.

● Класическа или съвременна драматургия?

Напоследък работя по класически текстове с изключително актуално звучене и послания. Сблъсках се и със съвременна драматургия, която по много фин начин отразява действителността и след време ще се превърне в класика. Нямам предпочитания и в двете намирам много възможности.

● Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

“ЖИВАК”; “Аферата с мъртвите души” по Н.В.Гогол с режисьор Мартин Киселов; представленията на Професионална Група за Импровизационен Театър „Шизи Про”.

Естествено, не трябва да чакате другия сезон за да гледате Димитър, понеже на 14ти юли в парка на Военната академия, като част от фестивала СОФИЯ МОНО 2018, Митко ще представи моноспектакъла си „ЖИВАК“, така че… чувствайте се поканени :))

Written by Ана Б.

Leave a comment