LOGO

'

Много шум за нещо!

Много шум за нещо! „Много шум за нищо“, ТБА Full view

Попадна ми новината за лятното турне на „Много шум за нищо“, което ще включва цели 9 града, и използвах това като повод да си припомня постановката. Интересен факт е, че първото представление се е състояло в Театър „Българска армия“ на 18.12.1997 г. След като се предполага, че за 18 години човекът достига до зрялост, ми беше безкрайно любопитно как се отразява това на едно театрално представление.

„Много шум за нищо“ определено не е първава постановка, която съм гледала, но пък беше първия ми досег с Шекспир. Какъв ти досег, истински челен сблъсък! Така се запалих, че изрових цялата му драматургия, прочетох всички пиеси за отрицателно време (тогава хич не харесах трагедиите, толкова ми е бил акъла…) и се връщах в ТБА отново, и отново, и отново… Докато след училище съучениците ми си правеха маратони с цели сезони на „Приятели“, аз тичах към метрото, за да успея да хвана представлението от 19:00 ч. Стигнахме дотам, че вече знаех репликите наизуст и се забавлявах да улавям и най-малките отклонения при актьорската игра.

По тази причина пристъпих донякъде плахо в салона, осъзнавайки, че от последната ми среща с този текст са минали има-няма 10 години.

Иван Радоев в ролята на Бенедикт
Иван Радоев в ролята на Бенедикт

Започвам с това, че съставът се е променил до голяма степен. Няма ги вече Камен Донев и Иван Ласкин, няма го тандемът на Анастасия Ингилизова и Кристина Янева. Ролите им обаче умело поемат Гергана Данданова и Йоана Буковска, Йордан Ръсин и току-що завършилия Деян Георгиев. Колкото до Иван Радоев и Стефания Колева- подозирам, че спят в ковчег и пият кръвта на девици, защото за толкова години не са мръднали.

Спойката между отделните актьори е неприкрита, а те са в стихията си. Няма по-голямо удоволствие за зрителя от това да види, че артистите искрено се забавляват и обичат това, което правят. Дори и дребните отклонения от оригиналния текст, на които моята педантична природа не гледа с добро око, биват посрещани – и сега, и преди години, с ръкопляскания и одобрителни възгласи. Все пак трябва да призная, че препратките към катарзиси и #КОЙ? предизвикват усмивка. А дано безобразникът, чийто телефон звънна, се е засрамил, след като Иван Радоев прекъсна монолога си, за да го зашлеви с духовитото „Няма ме“.

„Какво чудо става с човека, когато на излизане си облече всичко, от шапката до шпорите, а си забрави ума вкъщи!“

Силата на думите на Шекспир не е избледняла през последните 400 г. и подозирам, че няма да намалее и в следващите 400. В случай на апокалипсис, атака на зомбита или нещо подобно сигурно ще оцелеят само Шекспир и хлебарките.

В „Много шум за нищо“ има от всичко по много – има любовни трепетни, братска завист, приятелско съревнование, дъщерна преданост, девича скромност, плътска похот и какво ли още не. Но безспорно най-интересен е словесният дуел, който се разразява между Бенедикт и Беатриче и очаквано завършва със сватба. Образът на Маргарита (Стефания Колева), която бори угризенията с вино, ми е особено близък и ми напомня на всяка петък вечер.

Изводът, който можете да си извадите от цялата пиеса, е, че подслушването на чужди разговори може да доведе до… полезни неща. Сигурна затова и оправдаха Цветан Василев, но това е една друга тема.

В заключение – ако искате след поредния смазващ работен ден да презаредите съзнанието си, „Много шум за нищо“ ще ви предложи забрава и лечебен смях.

Автор: Уилям Шекспир
Постановка: Красимир Спасов
Музика: Стефан Вълдобрев
Сценография и костюми: Радина Близнакова
Пластика: Татяна Соколова
Участват: Иван Радоев, Гергана Данданова, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Йоана Буковска, Мирослав Косев, Веселин Ранков, Стефания Колева, Мимоза Базова, Вълчо Камарашев, Ненчо Илчев, Александър Дойнов, Георги Новаков, Мирослав Пашов, Стойко Пеев, Йордан Ръсин, Деян Георгиев

 

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment