LOGO

'

Маргарита Младенова за „Човекът, който искаше“ – четири произведения на Чехов в едно

Маргарита Младенова за „Човекът, който искаше“ – четири произведения на Чехов в едно Премиера в Малък градски театър Full view

Три дни делят зрителя от най-новата премиера под театралното софийско небе. Тя ще краси репертоара на Малък градски театър от 16-ти декември. Пиесата се казва „Човекът, който искаше” в сценична версия и режисура е на проф. Маргарита Младенова, която умело събира четири произведения на Чехов в едно  „Верочка”, „Дамата с кученцето”, „Учителка” и „Предложение” са три кратки разказа и една драматична миниатюра. В чеховите образи пък ще се превъплатят Владимир Пенев, Светлана Янчева, Иван Петрушинов, Весела Бабинова, Алиса Атанасова, Луиза Григорова, Владимир Зомбори и Владимир Димитров.

Маргарита Младенова се спира на Чехов именно заради актуалността на думите му и дълбокият размисъл на човека за човека – „Пречките, които човек сам създава, които авторът така добре диагностицира. Човекът, който иска много от света и  малко от себе си.“, споделя тя.

„Човекът, който искаше” е вдъхновено заглавие от емблематичната чехова пиеса „Чайка”, където се ражда идеята за един неосъществен сюжет за повест, който Сорин предлага на Костя. Главната тема двигател  на пиесата, която обединява четирите творби,  е различието между хората, които искат едно и също. Любовта като феномен и разминаванията,  които я съпътстват.

А в следващите редове може да прочететe какво още сподели големият режисьор проф. Маргарита Младенова  за най-новото си представление, специално за читателите на Lovetheater :

Разкажете ни малко повече за темата, която стои в сърцето на представлението? С какво тя вълнува? Каква е Вашата цел?

Темата всъщност сме самите ние, доколко всъщност този замисъл в посока на постдраматичния театър е една много по-отворена система и през четирите миниатюри и през брехтовите връзки между актьорите, които произнасят, цитират, но с отношение и с вътрешен ангажимент други чехови текстове срещу залата, във залата, към залата, докато се приготви следващата миниатюра. Тази отворена система, отворена конструкция, в която всичко е върху тази тема, човекът, който е болен от страх от живота, човекът, който искаше и не постигаше. Объркания човек, тоест самите ние. Е, тази способност да се припознаем в чеховите случаи и да искаме повече от себе си и да получим за себе си, за самите себе си едно неласкаво, горчиво, нелицеприятно познание важно като лекарство, това е целта и на процеса и надявам се на представлението в последствие.

В други Ваши представления се откриват силни, човешки послания, може ли и тук публиката, зрителят да открие за себе си такива, дори и скрити послания, които остават някъде зад думите и играта?

Да, би трябвало всеки да може. Не даже публиката като обобщение, а всеки зрител, всеки за себе си, всеки участник в това действо, когато няма четвърта стена, според мен, зрителят е предизвикан по друг начин да пътува след това което гледа, а не просто да стои като ням свидетел, да знае сюжета и някакси всичко да е пито, платено. Тоест срутването на четвъртата стена активизира, провокира по-силно и зрителя, така се надявам. В едни непублицистични, неплощадни провокации, а напротив свързани с най-трепетното, най-болезненото, най-проблемното пространство вътре в човека, говоря за интимното, състоянието на интимното на днешния човек. Това е огромен проблем. И да можем да кажем нещо върху него и да можем сами на себе си да сложим горчива диагноза, това е силата на Чехов. Би трябвало да го можем малко повече след този процес и всеки от зрителите след срещата с представлението.

А от гледна точка на Вашия опит по-лесно или по-трудно е да се работят няколко минитюри и творби, събрани в една, отколкото голяма пиеса? Разкажете за срещата със зрителя?

Тази поетика, този тип отворена система, която коренспондира, среща се със зрителя на много повече нива, асоциативни, защото тук между другото става време и затова, че човек има един миг, един миг и ако го пропусне кой е виновен? Чия е вината и тази така наречена съвест, която е Бог  в тебе, както казват теолозите, да се събуди по отношение на собствения ни живот, на живот за другия, за ближния. Тази необходимост да се отворим от Аз към Ти, защото ние сме затворени системи, абсолютно клаустрофобични, обърнати с гръб към живота, с лице към монитора или към виртуалното пространство. Е, това да хванем човека и да го обърнем с лице към собствения  му живот, това е бил Гестуса. Това е много по-трудно, отколкото да тръгнеш някакси много по-подкрепян от автора, да се разполагаш в една голяма жива система, каквато е голямата пиеса.

„Човекът, който искаше“  по А. П. Чехов
17 декември – Премиера – 19.00 ч.

Творчески екип:

Режисьор Маргарита Младенова
Сценография и костюми Ивайло Николов и Ива Гикова
Композитор на звукова инсталация Асен Аврамов
Музиката се изпълнява на живо от Стоян Младенов
Участват: Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Пенев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Иван Петрушинов, Луиза Григорова, Светлана Янчева.

Written by Маргарита (М.Т.)

Живея живот, изпълнен с вдъхновението на любовта. Свободата в изкуството и моето място сред тях. Радостта от възможността.

Leave a comment