LOGO

'

Малка пиеса за големи хора

Малка пиеса за големи хора Малка пиеса за детска стая Full view

Премиерата на „Малка пиеса за детска стая” беше преди цели 8 години след като текстът беше отличен в конкурса за камерна пиеса на Театър 199. Думите на тогава непознатата Яна Борисова попаднаха в ръцете на добре познатия Галин Стоев и, както се казваше в „Казабланка“, това беше началото на едно красиво приятелство.

В „Малка пиеса” няма грам фалш и претенция и точно затова ти влиза под кожата неусетно, като стар любовник, който се завръща в живота ти след дълго отсъствие, но който приветстваш с протегнати ръце. Без насилени действия и театралничене на сцената се случват микроексплозии, които разтърсват колкото самите действащи лица, толкова и измамно пасивния зрител. Поднася ни се интимен поглед над взаимоотношенията между четирима близки приятели, скрепени от таен ритуал, наречен „Играта”. За непосветените в това тайно общество, участниците може да изглеждат смешни или дори жалки, като четири фигури, които се люшкат без смисъл и причина в пространството. Лора, Додо, Филип и Жана обаче са част от нещо по-голямо от самите тях, неразривна част са от едно цяло, което противостои на хаотичността на този объркан свят.

Снежина Петрова в ролята на Жана

Необходимостта да се идентифицираш спрямо общността е заложена някъде дълбоко в човешките гени. С този механизъм се придобива сила, която ни издига над ограниченията на самотния индивид. Заедно с този ни стремеж обаче шизофренично се заражда и страхът, че индивидуалността ни е заличена, че биваме погълнати от нещо, което се превръща в целия ни свят. Пространството се разцепва все едно от гръм, когато Додо обявява, че ще сключи брак с жената до себе си. Цялото действие след това е подчинено на неизказаното – един от групата иска да я напусне, иска да прекрати Играта. В същото време обаче не е готов да обърне гръб на частица от себе си. Трудно е да се направи избор между двете еднакво стряскащи алтернативи – страхът пред непознатото или всепоглъщащата зависимост от нещо необяснимо.

Всичко това се случва под съучастничесткия ни поглед, който с разбираща усмивка защитава неприкосновеността на играчите. Всяко братство има нужда от пазител на тайната. Всяка тайна има нужда от пиеса. „Малка пиеса за детска стая“ ти дава сигурността и топлината, която получаваш само от най-близките хора, от непроменящата се през годините стая на детските мечти и копнежи. Припомня ти, че нещата са наред, дори когато не са, защото всичко е безкрайно човешко. И детинско.

 

Драматургия: Яна Борисова
Режисура: Галин Стоев
Сценография: Юлиян Табаков
Участват: 
Радена Вълканова, Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Иван Петков

 

 

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment