LOGO

'

Май всички сме „Варвари“

Май всички сме „Варвари“ Варвари Full view

„Варварин е онзи, който смята, че обичаите и нравите на неговото племе са природните закони на неговия остров.“
Джордж Бърнард Шоу

„Варвари“ от Максим Горки е най-новият и последен дипломен спектакъл на студентите от класа на професор Пламен Марков в НАТФИЗ. Също така е нещо, което си заслужава да се види. Не за друго, а защото винаги е приятно да гледаш как някой прави нещо смислено, умело и с удоволствие, а именно такъв е случаят с постановката на режисьора Калин Ангелов.

Руското си е руско, бих казала, що се отнася до литература и драматургия и тази пиеса е поредното доказателство. Класическите компоненти са налице – никой не обича когото трябва, всички страдат, някой пристига, друг иска да замине. Пиесата ни предлага съпоставка между две основни групи – интелигентни, градски хора в групата на инженерите и техните жени, срещу отбора на прямите, недодялани, амбициозни и какви ли не още жители на малкия град, в който първите са пристигнали по работа. Едва ли ще стресна някого обаче, ако заявя, че до края на представлението и двата кръга така се омесват, че е трудно да се каже, кой е най-големият варварин. И изобщо има ли между тях, някой който да не е изпуснал дивашкото в себе си, с една едничка цел – да се домогне до някаква форма на любов, само за да я потъпче миг по-късно.

Но режисурата на Калин Ангелов е над това да дава отговори и параметри. Ако сте гледали други негови постановки („Глас“ с участието на Ивана Папазова, „Мадам Мишима“ с Михаил Милчев, „Тайната на Джордж Вашингтон“ с Елена Азалова и Светла Тодорова) знаете за какво говоря – той е майсторът на подводната режисура, която вади душите на публиката с памук, но за сметка на това – докрай. Между персонажите има сблъсъци, събития и конфликти, но въпреки това, те остават равнопоставени. В социалната йерархия всеки от тях има своето място, но емоционалният свят на нито един не е подценен качествено, или по обем. Оценката е оставена на нас и то, ако това ни занимава.

Варвари

За да не разкривам сюжета, ще обобщя – в пиесата става въпрос за диващината и жестокостта, за зверствата, които проявяваме към тези, които ни обичат, когато обичаме. За високите си нрави, които се изпаряват в сянката на това, което искаме. В този смисъл, работата на сценографката Теодора Лазарова тънко напомня за основният конфликт тук – докато деликатно ни връща към непосредствената среда на действието, ни позволява да се отдадем на съзерцание и медитация над живота на сцената и в нас.

Премиерите на спектакъла ще се състоят на 09 и 10 март 2017 г., в Учебен драматичен театър на НАТФИЗ, от 19:00 часа. Пожелавам ви да си ги подарите, защото си заслужава да се види партньорството на творческия екип и участниците.

Постановъчен екип: 

Постановка: Калин Ангелов
Сценография и костюми: Теодора Лазарова

Участват:

ІV курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков:
Десислава Маджунова, Елена Петрова, Ирина Митева,
Катерина Стоянова, Мария Сотирова,
Полина Недкова, Славена Зайкова,
Александър Евгениев, Александър Караколев, Ахмед Юмер,
Венцислав Сариев, Георги Йовчев,
Димитър Димитров, Николай Петров,
Станислав Кондов, Цветан Пейчев
и
Стефан Зарев
(ІV курс „Режисура за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков)

Фотограф: Мария Цветкова

Written by Никея Петрова

Leave a comment