LOGO

'

Люба Николова: „Театърът крепи всичко. Няма ли го него, няма го и балансът“

„Какъв ще е светът, ако няма театър?“ Това се запита и човекът, който стоеше вече няколко часа пред изгорялата почти до основи сграда. „Мисля, че скоро ще ми се наложи да разбера.“

Повтаря се 23-та – гласът дойде от наскоро приближила се жена.

Но сега вече няма „Свободен театър“. Не върви да изгоним Музикалния от сградата му, ще станем за посмешище на всички.

Тогава какво ще се случва от сега нататък? – Жената беше вече видимо обезпокоена.

Ами – пое си той дълбоко въздух, – ще трябва да разберем какъв е светът без театър.

Двамата се облегнаха на ръба на фонтана. Целият парк беше притихнал, не се усещаше живата атмосфера, нито се чуваха разгорещените разговори на групи младежи, излезли в това слънчево неделно утро. Дори течащата вода зад гърбовете на директора и сценичния управител не шумеше колкото обикновено, сякаш за да ги остави поне за няколко минути на спокойствие да помислят как да продължат живота си.

***

Кафенето пред театъра също беше силно засегнато от пожара. Очакваха се сериозни загуби, най-вече заради предстоящия цялостен ремонт. Предвиждаше се той да продължи поне 4-5 месеца, а колко ли още, докато се върнат всичките му посетители?

През 23-та година на това място дали е имало кафене? – попита собственикът жена си, която вече се бе захванала да стегне заведението.

Тя не отговори, но дълбоко в себе си той знаеше отговора. Дори и да е имало заведение на това място, от тогава са минали повече от 90 години, надали имаше кой да го посъветва как да постъпи. Вече не го свърташе на едно място. Възползва се от тишината в парка и излезе.

***

И това ли ще остане като поредния неразрешен случай, господин инспектор?

Не, господин комисар, засега сме на прав път. С колегите смятаме…
Колев, предпочитам да знам Вие какво мислите.

Господин комисар, ние сме екип, съветваме се. Винаги трява да се разгледат всички гледни точки.

Тези Ваши възгледи за добре свършена работа ни лишиха от много разрешени случаи, инспектор Колев. Мисля, че вече Ви обясних, че подозираме главния полицай в саботаж на няколко разследвания.А сега, ако обичате, бих искал да разбера Вашата лична преценка за пожара – комисарят се облегна на стола си и се усмихна насърчитерно на подчинения си.

Господин комисар, аз мисля, че става дума за умишлен палеж…

Ха-ха, значи този път не е от газениче – засмя се комисарят.

Мисля, че не Ви разбирам, господин комисар – Колев изглеждаше видимо объркан.

Не сте ли чували за предишни случаи на пожари в този театър? Прочетете през 23-та година какво е станало. По-важното, което искам да знаете обаче е, че ако несе намерят виновници за пожара, ще държа Вас лично отговорен за работата на целия екип. Това е последният Ви шанс, Колев, имайте го предвид! Свободен сте.

Колев излезе от кабинета. Всъщност излезе от цялата сграда. Работният му ден беше приключил, а и трябваше сериозно да се заеме с пожара. В противен случай щеше да разбере защо хората смятат, че светът без театър е едно по-неприятно място.

***

Какъв е този вестник, който си помъкнала, Симона?

Само началната му страница е. Видях го вкъщи и реших, че трябва да видиш това.

„6 години се предвиждат за ремонта на театъра.“ Е, и? Заглавие като заглавие.

Виж по-нататък. „6 години – точно толкова, колкото през 1923-та година. Заради мащабността на проекта се предвижда затварянето на парка пред театъра, известен още като „Градската градина“. Поради предизвиканите бурни реакции, кметът на София направи изявление пред пресата: „Реконструкцията, цялостният ремонт и особено частта с възстановяването на стария му изглед предполагат големи машинни съоръжения, за които се изисква голямо пространство. То може да бъде предоставено само на територията на парка. Мога да Ви гарантирам, че паркът ще бъде реновиран веднага след ремонта на театъра. За този предмет са предвидени 11,5 милиона лева – точно колкота за градинката на НДК. Планът към този момент е паркът и театърът да бъдат открити официално по едно и също време – през април 2022-ра година.“ Кметът допълни още, че ще направи всичко възможно за изпълнението на проекта в срок.“

Кога ще трябва да си търсим ново място за срещи на компанията?

След 1 месец, Марио, само 1 месец.

Като изгоря тъпият театър, трябваше ли да затворят и парка? – Младежът беше бесен.

Последва тишина. Момчето и момичето седяха на пейка близо до фонтана и гледаха светлините му. Градинката беше изцяло празна. Мина един дядо с бастун. Явно беше чул разговора и се спря при тях.

Театърът, моето момче, крепи всичко. Той е в основата. Няма ли го него, няма го и балансът. Такава е София, когато го няма „Народният театър“. Такъв е светът, когато няма театър.

Люба Николова
Люба Николова

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment