LOGO

'

В търсене на съвестта

В търсене на съвестта „Лисичета“ в Народен театър Full view

„Съдът на съвестта в човека се обеснява с това, че дълбоко в човешката душа Бог е вложил чувството на съвестта за постоянно напомняне на това, че над хората има Божий съд.“
Из „Духовна азбука“, Лествица 2018

На първи ред  в камерната зала на Народен театър „Иван Вазов“, седя и изпитвам чувството, че сякаш наистина съм в дома на семейство Хюбърд. Изпипано до най-малкия детайл, сценичното пространство пред мен съдържа в себе си толкова фин аристократизъм и изящество (поздравления за много добрата работа на сценографа и автор на костюмите – Свила Величкова).

Но целият този лъскав живот на „Лисичета“- та е само красива опаковка. Придава измамен вид на хора, чието съдържание е изпразнено от истинския смисъл и житейски ценности. Още в началото  зрителят усеща тази драма и разбира коя е болната тема на семейство Хюбърт – забогатяването. А колкото по-голяма е тя, толкова по-мръсни са начините за достигането на целта.

Защото да сключиш сделка се оказва цяло изкуство за манипулация и злоупотреба, при това със собствените ти братя. Стигаш до там, че жертваш семейството в името на парите. Намесваш дори децата си в тази игра. Гледаш как страдат и не изпитваш дори мъничко вина за случващото се.

В  ролята на братятя са Дарин Ангелов и Христо Петков, а сестра им Регина (Теодора Духовникова) е третият човек, без когото сделката ще пропадне. Именно това е силната й карта, а да получи много по-голяма печалба се оказва най-голямата й слабост. Тя действа като жена, мисли като мъж, но в душата си е наранено дете, което иска да отмъщава.

Другата силна женска фигура, която с присъствието си оставя зрителя със затаен дъх, е тази на актрисата Ана Пападопулу в ролята на Бърди, жената на един от братята Хъбърд. Нейният образ на тъжна и безсилна жена предизвиква съчувствие и размисъл у зрителя.

Но нека отново се върнем на фаталния женски образ на Регина. Тя обича фалша, обича скъпите предмети с различни украшения. Мечтите й са болни амбиции. Парите са подправката нужна за тази самозабрава. Тръгвайки по пътя на злото, отива много по-далеч от своите братя. Колкото и добри да са те в тази играт -„зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима е също като оня, който хване скорпия.“

Хорас (Иван Юруков) е мъжът на Регина и един от добрите и положителни образи в спектакъла. Макар че е тежко болен, жена му не проявява милост към него. Действията й продължават да го убиват психически и физически.

„Лисичета“ е психологическа драма, която ви стиска здраво, чак болезнено, до своя край. Сюжетът е динамичен, но повече подробности са излишни. Отидете да гледате, без значение от настроението си, защото само след два часа ще излезете от салона без думи. На мен ми се случва рядко. Рядко виждам и толкова овладяна и добра режисура, както и толкова истински преживяна актьорска игра.

А ние рядко се замисляме за страшната стихия на парите.  Тя е отрова за сърцето. Именно в него са изворите на живота: или благодатни, или благоухаещи – или зловонни, или отвратителни. За последните две проговаря съвестта, но понякога се заслушваме твърде късно в нея.

Рядко гледам постановки, които ми припомнят колко е кратък всъщност животът. Колко силни са връзката и ролята на семейството. И колко е важно то да бъде скрепено чрез любов. Не пари! Защото не знаеш колко много ще съжаляваш щом прожекторът угасне.

режисура: Бина Харалампиева
драматург: Мирела Иванова
сценография и костюми: Свила Величкова
музика: Асен Аврамов
Участват:
Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Марин Рангелов, Радина Боршош, Теодора Духовникова, Христо Петков, Цветан Алексиев, Цветомира Даскалова

Written by Деница Димитрова

Leave a comment