Ревюта

LOGO

'

Крикор Азарян: „Най-важното и най-трудното днешно време е да останем човеци. За това рецепти няма.“

Крикор Азарян: „Най-важното и най-трудното днешно време е да останем човеци. За това рецепти няма.“ Крикор Азарян Full view

На 15 март 2017 г. Крикор Степан Азарян щеше да навърши 83 години. Доайенът на българската режисура остави след себе си постановки като: „Вишнева градина“ (1974 и 1995); „Лулу“ (1991); “Опит за летене“ (1996); „Буре барут“ (1999); „Трамвай желание“ (2006); „Чайка“ (2007) и много други. Той не беше просто професор по актьорско майсторство в НАТФИЗ и режисьор – той беше и продължава да бъде колоса в българския театър. Продължава да е жив в съзнанието на своите ученици, колеги и почитатели, а думите му са белег на професионализма, таланта, мъдростта и човечността…

Театърът е нещо във времето и пространството, а не в мига. Всеки миг в театъра е миг от нашия живот.

Хората ходят на театър по различни причини. Едната е да се забавляват, да търсят някакво разнообразие – някакви детски, юношески, младежки преживявания, любопитството и удоволствието, които са изпитали някога. Но по-сериозната причина е, че това е някаква необходимост – да си отговорят на въпроси, които ги вълнуват. В съдбата на героите, които виждат на сцената, те търсят отговорите за себе си. Тази нужда е много човешка. И колкото и смело да звучи, смятам, че угасването й, това да престанеш да се питаш „Аз кой съм?”, е белег на обезчовечаване.

На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.

Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.

Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

За твореца е полезно да остане дете. Да се удивява на всичко. Талантът всъщност е способността да се удивяваш.

На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.

Не ти си важен, важно е това, което правиш.

Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.

 Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг…

На бедния му липсват средства, на богатия – по вероятно култура. Имам чувството, че по-скоро ще навакса втория.

Човек е слабо същество, много бързо се самозабравя. А властта го деформира, променя го в негативна посока.

Аз съм един скептичен романтик. Макар, че съм способен да правя много весели спектакли.

Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че уачствам в една игра. Има смисъл да живееш, само ако си верен на себе си.

Written by Деница Димитрова

Leave a comment