LOGO

'

Валентин Ганев: Не станах музикант, но уроците по цигулка и солфеж ми помагат много в актьорската професия

Валентин Ганев: Не станах музикант, но уроците по цигулка и солфеж ми помагат много в актьорската професия Валентин Ганев Full view

Контрабасът не е просто инструмент. „Контрабасът“ е красива и тъжна любовна история, която вече 18 години вълнува от сцената на Народен театър „Иван Вазов“. „Контрабасът“ е моноспектакъл с Валентин Ганев и с необичайно дълъг живот. След като го гледаш наистина разбираш, че контрабасът е много повече от инструмент.

300-ият юбилей на спектакъла е на 16 април и ще бъде отпразнуван на голямата сцена в Народен театър, със специалното участие на сопраното Ина Кънчева.

Ина Кънчева

Кънчева е солист на трупата на Държавната опера – Щутгарт. Наред с изявите й в оперни театри като Ковънт Гардън (Лондон), Миланската „Ла Скала“, Кралската датска опера (Копенхаген), Операта „Кралица София” (Валенсия), Филхармоничния театър (Верона), тя редовно участва в международни музикални фестивали.

Лауреат е на множество награди, отличия и стипендии. Един от големите й приоритети е насърчаването на даровити млади артисти. В качеството си на директор на фондация „Културни перспективи” тя от години подпомага национални и международни културни проекти и отпуска стипендии. Освен това тя продуцира и издава няколко музикални книги за деца и се ангажира в областта на ранното музикално възпитание на певчески надарени деца.

Повече за „Контрабасът“ и очакваното „300“ научаваме от Валентин Ганев:

Защо избрахте да поканите Ина Кънчева? Как идеята Ви бе привлечена към нея?

Всеки подобен юбилеен спектакъл играем на голяма сцена на Народния театър. Обикновено, за финала подготвяме със Слав Бистрев (професионален контрабасист и музикален педагог на спектакъла) музикална изненада за публиката, която е свързана с драматургията на Зюскинд. Например, в текста се говори за това каква велика сила биха били 12 контрабаса, ако засвирят заедно. На финала на представление 200 на сцената излязоха още 11 контрабасисти и изсвирихме заедно биса на спектакъла.

На 250-тото представление свирихме със Слав на две бас китари (в текста се казва: “аз не признавам джаз, рок, такива неща…”). Изпълнението ни може да видите ТУК.

Всичко това обсъждаме и съгласуваме, разбира се, с режисьора Пламен Марков. Основната аранжорска и подготвителна работа се извършва от Слав, който пък ме скъсва от репетиции.

Преди известно време бях поканен от световната Ина Кънчева да участвам в записа на либретото на моцартовата “Вълшебна флейта” – диск съпровождащ книжното тяло на “Приказка за вълшебната флейта” с изумителните илюстрации на Пенко Гелев. Книгата е издадена от фондация „Културни перспективи“ и издателство „Ентусиаст“.

Героят, контрабасист на Патрик Зюскинд е самотник, копнеещ за внимание, човешка топлина, за любов. Той е тайно влюбен в младо сопрано, насън я чува да пее, буди се, обезумява….Представление 300 ще завърши с това, че любимата на героя ще се появи на живо.

Зададох плахо на Ина Кънчева въпроса, би ли участвала в подобна авантюра, отговори ми – с удоволствие и радост! Останалото беше въпрос на координация с натоварената й международна програма. Ръководството и администрацията на театъра свърши огромна работа, за да направи това гостуване възможно. Нека остане малка загадка какво ще се случи на сцената. По-важно от “какво” е “как” ще се случи.

Едва ли широката публика има представа, колко много хора обединяват усилия, за да може едно шоу като нашия моноспектакъл да държи вниманието на 800 човека в продължение на час и половина. Освен творческо-техническите екипи на театъра, неоценима помощ получаваме от музикантите Марио Ангелов, Илияна Захариева, Николай Захариев и Маргарита Илиева. И това ще се случи само веднъж, на 16-ти април.

Публиката ви познава като актьор, но и режисьор. След като гледах „Контрабасът“ започнах да Ви виждам и като музикант.
Занимавали ли сте се с музика? Какво е нейното място в живота Ви?

Би трябвало да изглеждам поне малко музикант, все пак играя контрабасист. С музика се занимавах по-сериозно преди да се занимавам с театър. Благодарен съм на родителите си, че ми връчиха цигулката в една невръстна възраст и в следващите години изпитах всички радости и мъки свързани с това общуване.

Не станах музикант, но уроците по цигулка и солфеж ми помагат много в актьорската професия. Заниманието с музика те

30121030_10156161161385340_502449626_n

учи на труд, методичност, дисциплинира, изгражда вкус. Съзнателно или не, се грижиш за неща като смяна на темпа и ритъм, гласов регистър, динамика, артикулация, импровизация… все много важни за артиста инструменти на въздействие. Ако се върнем на конкретния случай с “Контрабасът”, това е една голяма цигулка, нали?!

Имате ли интересна история с контрабаса, с който си партнирате на сцената?

Много са, но ако започна да ги разказвам, рискувам да повторя съдържанието на пиесата. Ще кажа само, че музикалният инструмент контрабас пътува в самолет с редовно издаден билет с място, като човек, а не като багаж. Нащият моноспектакъл наистина е най-малко за двама.

18 години пълни салони – признак за качество. За публиката – вълнуващо преживяване. А за Вас?

За мен, също, вълнуващо преживяване. Ето ти съпреживяване – основната цел на заниманието театър.

Героят ви чувства себе си и контрабаса като не достатъчно ценени. Какво му дава сила да продължава да свири?
А лично на Вас, да играете себе си в живота?

Силите на нашия герой са на изчерпване. Той напуска сцената решен да извърши отчаяна постъпка, но… до тук със съдържанието. За предпочитане е театърът да се гледа, а не да се разказва. В тази пиеса наистина става дума за смисъла на живота (в коя ли пък не става дума за това…).

30184589_10156161085490340_653683325_n

Страхувам се, че нямам отговор на последния Ви въпрос. Една от любимите ми реплики от пиесата е “Когато Шуберт е бил на моята възраст, той от дванайсет години е бил мъртъв.“

Бъдете част от „Констрабасът“ – представление 300!
На 16 април в Народен театър „Иван Вазов“.

Художник на плакатите: Стефан Десподов – ДЕСПО.

Written by Деница Димитрова

Leave a comment