LOGO

'

Константин Радев: „София е такава каквато пожелаеш да я видиш и във всеки един момент трябва да си подготвен и за приятни изненади“

Константин Радев: „София е такава каквато пожелаеш да я видиш и във всеки един момент трябва да си подготвен и за приятни изненади“ Константин Радев Full view

В динамичния ни начин на живот сякаш липсва онази секунда време, в която да се огледаш около себе си. Не че е нужно, но някакси е хубаво да си дадеш сметка къде се намираш и да знаеш на какво принадлежиш. А нас даже дишането ни е забързано. Дори онзи промеждутък между всеки един дъх, онова късче време е от значение, когато осъзнаеш, че денонощието е само 24 часа. И точно тогава се появява онова тревожно усещане за личността ти като част от света. Трезвата мисъл  убягва в цялата тази рутина и онова, което остава, е само забързаният ход на ежедневието. Онова ежедневие, което не виждаме, и което не ни интересува. Даже не искаме и да чуем за него и нарочно го подминаваме със сведена глава, блъскайки се в тълпата и занимавайки се единствено със себе си. Но Константин сякаш прави точно обратното. Той до толкова открито се вглежда в света около себе си, че успява много емоционално да запечата и без това забързания каданс на живеенето. Може би, това че отсъства за известно време от България, за да завърши висшето си образование в Англия, по някакъв начин го кара да погледне с носталгия на родния си град. Може би. Но със сигурност знаем, че софийските сюжети, пейзажи и персонажи с техните емоционални състояния и жестове ще напомнят за едно друго време в изложбата му ПРЕ/ОТКРИЙ СОФИЯ, която ще продължи до 20-ти юни в галерия GIFTED SOFIA. В предишна статия ви споменахме за него и за неговата страст към репортажната фотография или тъй наречената „фотография на ежедневието“, а сега  ви срещаме лично със самия Константин Радев, като му зададохме няколко въпроса:

 Константин Радев

  • Кога разбра, че снимането ти доставя удоволствие?

Снимането винаги ми е доставяло удоволствие, но по различни причини. В началото запечатвах личните моменти от живота – екскурзиите, на които ходех с родителите си и със съученици. В последствие започнах да взимам фотоапарата със себе си, когато карах скейт с приятели, за да заснемам новите трикове. Също така камерата ми беше под ръка, когато бродех из цяла София, за да рисувам графити. С усмивка си спомням първия проявен филм, първия път, когато видях изображението да излиза върху хартията, първото участие в изложба. Но НАЙ-ГОЛЯМОТО удоволствие от фотографията, както с всяко друго изкуство, е блаженството да се изгубиш в творческия процес. Времето, когато не мислиш за себе си или външния свят, а си вглъбен в занаята си. Умът, ръцете и сърцето ти работят в ритмичен синхрон. В тези моменти творецът е истински щастлив.

Вярвам, че всеки творец трябва да има ясни морални и нравствени ценности, както и отявлена позиция по належащи въпроси, свързани с времето и мястото, в което живее и практикува. Защото освен наслада, творчеството има силата да носи и промяна. Все пак като хора на изкуството, ние носим огромната отговорност да отразяваме проблемите и болежките на съвремието и обществото като вид социален коментар – поставяйки неща под въпрос, показвайки проблеми в истинската им светлина или дори предлагайки решения.

  • Спомен за първия проявен филм. Но спомняш ли си първата снимка?

 Доста трудно ми е да си спомня първата снимка и най-вероятно още по-трудно да я изнамеря. Най-ясният ми спомен е, че скоро след като моите баба  и дядо ми подариха първия фотоапарат, пътувах с родителите си до Охридското езеро, където исках да направя снимка на нашите на фона на красивата гледка. Първоначално не ми хареса как бяха нагласили за снимката и затова ги накарах да застанат между два камъка, подаващи се от езерото. Мисля, че това са били ранни наченки на композиция (смее се).

  •  Защо точно черно бяло?

 Най-простото обяснение е, че харесвам черно-бялата естетика. Допадат ми графичните неща, геометрични форми. Първоначалните ми вдъхновения, които грубо оформиха стила и погледа ми, са предимно черно-бели. Пък и във филмовата фотография черно-белия процес е доста по-лесен и безопасен от цветния. Идейно, за мен, черно-бялото изобразява дуалистичната природа на живота. То предлага и вид абстракция, която показва по-добре емоционалния заряд на заснетия момент, както и безвремие, защото понякога цветът разсейва и пречи за пълното възприемане на дадена снимка и момент.

К. Радев

  •  А освен документална фотография, какво друго обичаш да снимаш?

 В най-общ смисъл снимките ми попадат в жанра на репортажната фотография. Те могат да бъдат определени с това, което на английски наричат “street photography“, а проф. Румен Георгиев – Рум назовава този жанр с изключително удачното „фотография на ежедневието“. Обичам да снимам всичко свързано с реалния живот, защото това ме вдъхновява най-много. Но когато не насочвам обектива си към всекидневието на улицата, харесвам да снимам в театъра, защото често творческите екипи зад постановките (режисьори, сценографи, актьори и т.н.) успяват да синтезират и покажат идеи и символи много ясно. Обогатявам визуалната си памет с жестове и начина, по който актьорите се движат на сцената и после търся тези движения в снимките си. Театралната фотография започна да ме привлича след като попаднах на ранните снимки на Йозеф Куделка.

  • Каза, че обичаш да снимаш реалния живот. До колко един артист трябва да има гражданска позиция, отразявайки този живот?

Вярвам, че всеки човек трябва да има гражданска позиция и да я изразява на глас – постоянно, свободно, но и аргументирано. Мълчанието е съучастничество. Вярвам, че всеки творец трябва да има ясни морални и нравствени ценности, както и отявлена позиция по належащи въпроси свързани с времето и мястото, в което живее и практикува. Защото освен наслада, творчеството има силата да носи и промяна. Все пак като хора на изкуството, ние носим огромната отговорност да отразяваме проблемите и болежките на съвремието и обществото като вид социален коментар – поставяйки неща под въпрос, показвайки проблеми в истинската им светлина или дори предлагайки решения. Промяната започва от самите нас – като хора и като творци!

София има толкова много проблеми, че не знам откъде бих почнал – липсата на визия за развитие, постоянното унищожаване на архитектурното и културно наследство, наличието на прекаленото много коли и прекалено малкото пешеходни зони. Но истината е, че София е такава каквато я пожелаеш да я видиш и във всеки един момент трябва да си подготвен и за приятни изненади.

  • Откъде черпиш вдъхновение?

Грижливото, осъзнато и неосъдително вглеждане в живота и заобикалящите ме неща е нещото, което главно ме движи във фотографията. Отделно ме вдъхновяват други визуални изкуства. Първоначалното се вдъхнових от  film noir, а филмите на Дзига Вертов „Човекът с кино камерата“, „Кино-око“ ме вдъхновиха да насоча обектива си към улицата. Заради интереса си към поп-арт течението понякога снимам нови и стари реклами и табели, плакати и други следи от баналното и кича. Общо взето, освен от новото, непознатото и различното, често черпя вдъхновение от собствените си емоции и състояния. В крайна сметка всичко направено с вкус и капка талант. Георги Господинов е формулирал следната мисъл – „Човекът с вкус по-трудно се поддава на евтина пропаганда, развива сетива срещу бездарието, а това вече е политически акт.“ Бих добавил и посредствеността, но тя обикновено е следствие от бездарността.

  • Имаш ли фотографска мечта?

 Винаги се стремя да имам цели, тъй като това да мечтаеш, невинаги означава да си готов да извършиш тежкият труд, който е нужен, за да постигнеш мечтите си. Предпочитам да правя малки  последователни крачки, надграждайки върху опита си. Така е доста по-лесно и по-праволинейно, отколкото да си възлагам огромни проекти и очаквания, които често се сгромолясват, защото не съм достатъчно подготвен за тях. Фото-архива често ми позволява да проследя развитието си, колебанията си, провалите си, както и успехите.

Радев

  • Какво би променил на София?

Като човек, прекарващ доста голямо време в обикаляне по улиците, eдно от най-дразнещите неща за мен в града са разбитите и неравни тротоари както и всичките автомобили настанили си удобно върху тях. Градът има толкова много проблеми, че не знам откъде бих почнал – липсата на визия за развитие, постоянното унищожаване на архитектурното и културно наследство, наличието на прекаленото много коли и прекалено малкото пешеходни зони. Но истината е, че София е такава каквато  пожелаеш да я видиш и във всеки един момент трябва да си подготвен и за приятни изненади.

пре/открий софия

  •  Кое е онова нещо в София, което приятно те изненадва?

Харесвам малките павирани улички, старите сгради, тайните вътрешни дворове в центъра и старите баби, които те гледат недоверчиво през прозорците, за жалост, вече почти заменени от офиси. ОБИЧАМ безбройните тавански пространства и покриви, и гледките, които се откриват от тях. Харесвам срещите на Попа, бира на Кристал, разходките в Борисова. Всъщност, истината е, че  обичам София и я искам гола! (http://www.bulgarianphotographynow.com/Portfolio/sofia-i-love-you-and-i-want-you-naked)

  •  Пре/открил си София значи…

Както съм казвал и преди София е град, за който е трудно да запазиш категорично мнение. Затова се стремя да я преоткривам всеки ден. Освен фотографски и по други различни начини – социално, исторически, културно, архитектурно, кулинарно и т.н.

Изложбата продължава до 20ти юни в галерия GIFTED SOFIA, а ние силно ви препоръчваме да преживеете една друга гледна точка на софийските улици, като разгледате и се насладите на един забравен дух.

Written by Ана Б.

Leave a comment