LOGO

'

Класът на проф. Иван Добчев с премиера на „Черна дупка“

Черна дупка

На 20 и 21 декември от 19,30ч.  на Сцена 47 в НАТФИЗ студентите от класа на проф. Иван Добчев ще представят първото си дипломно представление – „Черна дупка“ от Горан Стефановски. Премиерата е и първата среща с публиката на третокурсниците. Режисьор на спектакъла е самият Иван Добчев, сценограф – Ирена Дойчева, а музикалното оформление е дело на Асен Аврамов. В главните роли може да гледате: Александър Тонев, Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Габриел Плачков, Елена Дечева, Кристина Беломорска, Лора Недялкова, Марио Гълъбов, Мария Бакалова, Мария Тепавичарова, Мартина Георгиева, Мартина Пенева, Мила Гергова – Роберт, Михаил Рядков, Петър Петров, Поля Йорданова, Симона Здравкова, разделени следователно на първи и втори състав.

През годините на обучение в НАТФИЗ младите актьори работят  върху отделните сцени на „Черна дупка“, но сега за пръв път ще представят пиесата като завършено представление. Персонажите, в които се превъплъщават, са на пръв поглед обикновени хора, но много провокативни и противоречиви. Това може да са съседите, продавачът в магазина, всеки  от и до нас в търсене на себе си.  Къде сме? Защо ни има?  Ако отворите някоя енциклопедия, там ще откриете, че Черна дупка е област в пространството-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Такова е и представлението, гледайки го зрителят не може да напусне границите на случващото се пред очите  му. То го поглъща изцяло. Затова спомага и оригиналната и интересна сценография (поздравления за Ирена Дойчева – абсолвент в специалност „Сценография“ – НАТФИЗ).  Декорът на „Черна дупка“ въвлича публиката още по-силно и въздействащо за сетивата в магията на представлението и светът на ОТвъдното. Но повече няма да издавам…гледайте и ще разберете сами. Влезте за миг в Патологията на душата ви.

Пиесата  „Черна дупка“ на македонския драматург Горан  Стефановски е Черна дупканаписана през 1987г., когато все още Република Югославия не се е разпаднала. В някакъв смисъл това е пророчески текст за нещо, което предстои да се случи с човеците на една държава, която е намерила модела на една всеобща конфедеративност, нещо като модела на Европейския съюз. Опасенията на автора на „Черна дупка“ са, че всяка една такава конвенция стои в пряка опозиция с конкретното, индивидуално усещане за живеенето и то неизбежно води до конфликт между сетивното, индивидуалното проявление на човешкото и нормите, догмите на общността, споделя режисьорът.

Тази маса, на която пием питието си, този креват, на който се любим, този град, в който живеем, вестниците, които четем, за да знаем какво става, яденето и пиенето – всичко ще бъде изтрито като с някаква ръка, ще потъне в Небитието, в черната дупка на живеенето. И от него няма да остане нищо. „Само мътна пушилка. Като лига, която остава след плужека.“

Пиесата изследва последствията от един такъв опит да се „отлети“ от конвенциите на видимото и да се фиксира живеенето в невидимото, в  ОТВЪДНОТО…

- Иван Добчев.

Рядко човек гледайки едно представление, може да долови и силната енергия и любов към работата на екипа. Но тук я има и затова толкова силно се усеща, че класът на проф. Добчев са се постарали и са работили с желание и обич.  Драмата „Черна дупка“ е интересна, вълнуваща пиеса с много актуален текст. Персонажите тук ни задават въпроси, вечните, екзистенциалните … за смисъла на съществуването ни и същността на живота, но не по  банален начин.

На добър час и попътен вятър, прекрасни млади и талантливи актьори!

Черна дупка

снимки: Мария Цветкова и Иван Христов/ Автор на плаката: Божидар Йорданов

„ЧЕРНА ДУПКА“  от Горан Стефановски

постановка: Иван Добчев

сценография и костюми: Ирена Дойчева

музика: Асен Аврамов

Участват:

Александър Тонев, Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Габриел Плачков, Елена Дечева, Кристина Беломорска, Лора Недялкова, Марио Гълъбов, Мария Бакалова, Мария Тепавичарова, Мартина Георгиева, Мартина Пенева, Мила Гергова – Роберт, Михаил Рядков, Петър Петров, Поля Йорданова, Симона Здравкова

III курс „Актьорство за драматичен театър“,

клас проф. Иван Добчев

Written by Маргарита (М.Т.)

Живея живот, изпълнен с вдъхновението на любовта. Свободата в изкуството и моето място сред тях. Радостта от възможността и смисълът в срещата. Полет и пътуване... Театърът е едно пътуване към безкрайността на въображението! Обич.

Leave a comment