LOGO

'

Какво предстои? Премиери: „Papas in Motion“ в НАТФИЗ и „11:27″ в Червената къща

Какво предстои? Премиери: „Papas in Motion“ в НАТФИЗ и „11:27″ в Червената къща 11:27 (единадесет и двадесет и седем) Full view

Ако ви се гледа нещо ново и театрално, но сте затруднени какво точно, ви даваме своите две предложения:

„Papas in Motion“ от Роналд Рудол e премиерната постановка на третокурсниците от клас проф. д-р Атанас Атанасов в НАТФИЗ. На 26 и 27 януари гледайте младите таланти от 19:30 ч., Сцена 47.

Колко истинска може да бъде историята, която пресъздават, зависи от нас самите. Важното тук е дали имаме желанието и смелостта по някакъв начин да открием себе си или някой свой близък, познат. Всеки от нас, в случай че изпитва неудобство, срам, свян или гняв от подобни истории, би могъл да се разграничи от нея. Как ще я възприемем, зависи от способността ни да интерпретираме и оцветяваме фактите, събитията и персонажите. Тази история не може да се разкаже. Тази история се преживява. В три действия. Първо действие – 5 жени /Съпруги и Майки/. Второ действие – 5-ма мъже /Съпрузи и Бащи/. Трето действие – 5 семейни двойки. Място на действието – барът „Papas in motion“.

Повече за събитието може да прочетете тук: https://www.facebook.com/events/196224634291926/

11:27 (единадесет и двадесет и седем) - театрален експеримент върху авторски текстове на Александър Евгениев, Елена Иванова, Елица Йовчева, Славена Зайкова, Цветан Пейчев. Спектакълът е част от поредицата „Дебюти на границата“ на Червената къща. 

„Къде съм? Къде съм между вярата, волята, вятъра, пошлото, вятъра… Вятърът носи промяна, нали? А аз? Ами аз? Аз какво нося? Леност, пиянство, вакханство… Това нещо ново ли е? Навикът ме раздира. Умират стремежи, но лутане има… Има ли лутане, има ме. Трескави, сънени, потни… Трепери дланта… не е от писането, а от това, което не идва. Но чакаме вятъра. Той е тук, но и там, той е навсякъде… Аз не… Аз съм… ние… сме тук, само тук, но се движа нанякъде…

Изток, север, запад и юг посоки ли са, или само насоки? Изгубени души ли съм? Илюзии, обречени на невъзможно завръщане ли сме… съм… си, или на безутешно оставане тук? Врастване, срастване с тук… Корени без дърво ли съм… сме… съм…, или вятър без компас? Аз строя призрачни кули от несънувани сънища… Има ме!

Кой каза това?“

След премиерата на 30 януари ще се състои и среща с публиката и разговор на тема „Колаборативното създаване“. Повече за събитието: https://www.facebook.com/events/1663673730343042/

А ние пожелаваме на добър час!

Written by Деница Димитрова

Leave a comment