LOGO

'

Какво ни представя театралната сцена в Словакия?

Словакия граничи с пет държави, част е от бивша Чехословакия и е една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа. В тази статия ще се срещнем с представленията в два града в Словакия – столицата Братислава и втория по големина град – Кошице.

В Кошице имат Народен театър, така както и в столицата Братислава. Един от шедьоврите там е спектакълът „Вуйчо Ваньо“ на режисьора Лукаш Брутовски. Пиесата разказва историята на възрастния професор Серебряков и неговата много по-млада втора жена Елена, които пристигат в имението си на село. Това имение издържа двойката и всички останали, живеещи в него. Иван Войницки, брат на първата съпруга на професора, който управлява имота, и местният лекар Астров, попадат под магията на Елена. Соня, дъщерята на професора от първата му съпруга, която работи с Ваня, за да запази имота си, страда от любов към д-р Астров. Отношенията са доведени до криза, когато професорът обявява намерението си да продаде имението, дом на Ваня и на Соня, с цел да инвестира средствата, за да повиши доходите за себе си и за съпругата си.

Българският спектакъл на Чеховата пиеса е носител на Аскеер 2017 на Йордан Ръсин и има номинация Аскеер за режисура на Григор Антонов. Гледайте „Вуйчо Ваньо“ в театър Възраждане на 23 декември и 19 януари.

Vuicho Vanio photo Divadlo Kosice

 

„Роня, дъщерята на разбойника“ от Астрид Линдгрен е една от най-красивите истории за приятелство, смелост и приключения. Режисьорът Петер Палик прави тази приказка за деца от 9 до 99г. на сцената на Националния театър в Кошице. В мистериозната и дълбока гора има скрит замък, разделен на две от мълния. В него разбойникът Матис живее с бандата си и дъщеря си Роня. Матис и момчетата му са от едната страна, а разбойникът Борк и синът му Бирком са в другата. Роня и Бирк се срещат и надскачат физическата и въображаема пропаст, разделяща двете семейства. Те се захващат с много трудна задача – да сдобрят два враждуващи рода. Как ще се случи това? Дали децата знаят повече от възрастните? Те преодоляват разликата между доброто и злото, разликата между любовта и враждата, между света на възрастните и децата. Двамата минават през невероятни приключения в природата, но също така познават и болката в зряла възраст. В крайна сметка техните семейства се разкайват за своята вражда и всички се събират отново. Историята завършва с Роня и Бирк, които решават, че животът на разбойниците не е за тях.

Невероятната приказка на Астрид Линдгрен вече трета година забавлява малки и големи в Театър София и можете да ѝ се насладите на 27 януари 2019 г. Режисьор е Катя Петрова, а в главните роли са студентите от 4-ти курс в НАТФИЗ Александър Тонев и Мартина Пенева.

Ronia photo Divadlo Kosice

 

Народният театър в Братислава държи високо нивото на своя репертоар с две любими класики от световната драматургия: „Антигона“ и „Война и мир“. „Антигона“ е една от седемте оцелели трагедии на Софокъл. Известният гръцки драматург създава Антигона и Исмена като два полюса, чрез които представя не само техните характери, но и гражданските им позиции. Историята за незаконното погребение и незачитането на брата, набеден като враг на държавата, кореспондира с много идентични случаи в наши дни. Решаващ е спорът на Антигона с владетеля Креон, който всеки път слага нови и нови смислени аргументи. Антигона е първия бунтовник на европейската драма. Бунтовник, който не се спира пред нищо, дори и пред риска от собствената си гибел. Режисьор на спектакъла е Ондрей Спишак.

Antigona photo Ctibor Bahraty

 

„Война и мир“ на Толстой е вселена, в която дишаме, а понякога и не можем да дишаме. За какво друго е историята, ако не за смяната на войната с мира? И какво друго човечеството очаква след призрачните битки и борби, на които сме възлагали, че ще разрешат всички проблеми? Какво е нашият личен живот, ако не и преследването на щастието в любовта, която има толкова романтични и драматични обрати? Нашата съдба е да разберем мисия си в света. Ние сме толкова тясно свързани с великата история, че често тя оказва влияние на личния ни път. Режисьор на грандиозния тричасов спектакъл е Мариан Амслер.

VoinaiMir photo Ľuboš Kotlár

 

Друг интересен театър в столицата на Словакия е театър „Арена“. „Стъклената менажерия“ е американска пиеса от Тенеси Уилямс, поставена на сцена от Мартин Чичвак. Аманда живее бедно със сина си Том и дъщеря си Лаура. Единственият начин, който може да ги изведе от мизерията, е да омъжат Лаура. Но това не е лесно, тъй като Лаура живее в собствения си свят, където подрежда колекцията си от малки стъклени фигурки. Всички очакват голяма промяна, когато красивият Джим пристига в дома им на вечеря. Лаура открива, че Джим е момчето, което е харесвала в гимназията. След вечерята двамата остават сами и танцуват. Той без да иска се забива в стъклената менажерия и счупва една от фигурките. После целува Лаура, но ѝ казва, че е сгоден и не може да бъде с нея. Лаура го моли да вземе счупената фигурка като подарък и след това той си тръгва.

„Стъклената менажерия“ се играе на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ на 22 януари под режисурата на Йордан Славейков и Димитър Касабов.

Menagerie photo Braňo Konečný

 

„Бела Фигура“ е пиеса на успешната драматуржка Ясмина Реза, спечелила наградите „Тони“, „Молиер“ и „Лорънс Оливие“.  Борис и неговата любовница Андреа са в паркинга на ресторант. Там те попадат на свекървата на Борис – Ивон. Двамата любовници се оказват поканени на рождения ден на Ивон. Андреа приема предизвикателно, сякаш за да затвърди съществуването си. Първоначално изглежда, че всичко е наред. Но едно изпуснато от героя изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал, който е последван от автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели. Срещата на петима души в ресторант изведнъж се превръща в абсурдна вечер, изпълнена с гротескни моменти. Комедията на един от най-добрите живи драматурзи Ясмина Реза е направена от Михал Спишак.

В България може да я видите в Театър Българска Армия на 21 декември и 11 януари с режисьор Антон Угринов.

Bella Figura photo Peter Chvostek

Written by Сребрина Георгиева

Leave a comment