LOGO

'

„Иванов“ – Чеховият не-герой на старозагорска сцена

„Иванов“ – Чеховият не-герой на старозагорска сцена „Иванов“ Full view

След премиерата на спектакъла “Чайка” на Явор Гърдев усилено се заговори за това как трябва да се поставя Чехов, има ли неписани правила за това и докъде може режисьорът да стигне в работата си по текста на руския драматург. Това се оказаха важни въпроси, не защото доведоха до някакъв отговор, а защото предизвикаха равносметка за Чеховия театър днес. Пиесите на Антон Павлович са толкова многопластови във всяка своя съставна част, че всяко грешно разчитане води до пренареждане на пъзела, а от там и до една странна картина на финала. Като принципа на доминото.

В тази цветна картина от персонажи, изградена от Чехов в неговите пиеси, „Иванов“ може би звучи като всяко второ фамилно име у нас. Нещо толкова обикновено, банално и скучно, ще кажете. Да. Това се случва и в пиесата „Иванов„, поствавена в ДТ „Гео Милев“, Стара Загора – една скромна история на човек, лутащ се между собствените спокойствие, финансовите проблеми и щастието на останалите.

Иванов - ПлакатВ постановката се усеща безвремието. Заплитаме се в преминаващото неусетно ежедневие на героите, което е превзето от скуката. Те се опитват да получат забавление от всяка една незначителна ситуация, от всяка една безсмислица, докато от другата страна безмилостно наближава смъртта. А Иванов “кръжи” наоколо,  имитира живота, за да не изчезне от света, мисли си, че нещо е изпуснал, че може все още да вземе нещо, но не знае какво.

Николай Алексеевич Иванов (Иван Ласкин) се превръща във вампир, изцеждащ силите на жените около себе си. В крайната ситуация на загубена любов в дома си той търси спасение в Саша (Светослава Иванова) – свежестта в тъмните отчаяни нощи. Бихме я съжалили, ако и тя не искаше точно такава любов – сложна, трудна, всепоглъщаща.

Спектакълът разкрива болезнено познати измерения на любовта. Тази пиеса на руския драматург е жестока, крайна, тя е безпощадна към човека и неговото място тук и сега. Докато се превивате от смях някъде дълбоко в себе си ще усещате, че нещо не е както трябва, нещо ще глозга душата ви до финала, когато ще преглътнете горчилката на безндеждността.

Иванов, героят на Иван Ласкин, е смесица между тъжен, отчаян и егоистичен човек, който не можах нито да харесам, нито да намразя, нито да му съчувствам или да го съжаля. Ласкин стои удачно в тази роля на фона на личните ми възприятия за наго – арогантността му допълва образа и помага да не ми стане симпатичен, но пък съдбата и объркването в главата му го правят просто човек, страдащ от шаблонни проблеми като всеки един от нас.

Чеховата творба сама по себе си е противоречива. Премиерата на „Иванов” в Москва е през 1887 година. Тогава тя предизивкала бурни реакции на публиката буквално „Осанна!“ до „Разпни го!“. Може би и днес се случва същото в мен, защото не мога да взема позиция спрямо образа на Иванов, дори спрямо мястото на Ласкин в този спектакъл.

На фона на раздвоението ми към главния герои, цялата старозагорска трупа не просто ми допадна, а за пореден път ме накара да занемея. Лебедев (Христофор Недков) е симпатичният добряк, който винаги е пиян, но иска да помогне на всички. Характерният комедиен образ за Чеховите пиеси внася страхотна свежест в иначе тежката ситуация. Зинаида, неговата съпруга на сцената (пък и в живота, в ролята Елена Азалова) е скъперница, готова да жертва дори щастието на детето си в името на още няколко рубли. Тандемът Недков – Азалова е повече от симпатичен на публиката, а тези роли на двамата актьори извикват в съзнанието двойката на властната жена и мъжа под чехъл от тяхното култово представление „Посещение на млада дама“.

ИвановТочна сценография, просто осветление и добра режисура – това е “Иванов” на ДТ “Гео Милев”, Стара Загора. Зрителите, които отидат на тази постановка, ще имат възможността да се насладят на всяка една Чехова дума, защото актьорският състав превръща “Иванов” в музика. Това се случва рядко. И рядко можеш да уловиш всяко едно намигване на сцената, всеки един жест, всеки детайл, без това да ти бъде натрапено с осветление, дълга пауза или музикален акцент.

ДТ “Гео Милев” показва убедително, че театърът извън столицата по нищо не отстъпва на този в София. Усетът към Чехов, който виждаме на сцената в града на липите е точното парченце пъзел, което да доведе до онзи финал – разтърсващия. В него представлението ни говори за нас – как в ежедневието си гледаме без да виждаме. Унищожаваме собствените си мечти хладнокръвно и безпаметно, за да започнем безкрайна битка с реалността. Блуждаейки, Иванов ни дава да разберем, че отчуждението от себе си е дело на самите нас и именно то ни довежда до онова отвръщение от живота, което е сигурната крачка към самотата. Човекът се оказва безсилен да промени битието си, оказва се в капана на собствените си неизказани чувства и това безсилие превръща Иванов в “не-герой”, както го определя и самият автор. Не-героят на нашето време.

Постановъчен екип:

Постановка и музикална картина: Стефан Спасов
Сценография: Теодора Лазарова
Участват: Иван Ласкин, Светла Тодорова, Ивалин Димитров, Христофор Недков, Елена Азалова, Светослава Иванова, Иван Калошев, Миленка Сотирова, Илчо Димитров, Стефан Борисов, Галя Александрова

По материала работиха Мирена Керезова и Йоанна Темелкова

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment