LOGO

'

Холивуд среща България в творбата на Мария Григ “Листо на вятъра“

Холивуд среща България в творбата на Мария Григ “Листо на вятъра“ „Листо на вятъра“ една от нградите в конкурса за есе „Ролята на зрителя в театъра днес“ Full view

Интервю: Теа Димитрова

„Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави?„

Мария Григ
Мария Григ

Холивуд среща България в книгата „Листо на вятъра“ от Мария Григ, която ще бъде като допълнителнa наградa за трите отличени есета на таз годишния конкурс на тема „Ролята на зрителя в театъра днес“. Повече за вълнуващия роман ни разказа самата авторка:

Какво Ви мотивира да се включите в кампанията „Месец на театъра“, която ежегодно провежда конкурс за есе?

Толкова обичам театъра и най-вече така го уважавам, че не бе нужно нещо друго да ме мотивира. Изпитвам респект и почитание към труда на тези хора, които ни поднасят частици от себе си с всяко представление. Защото не стига да се справят добре веднъж, както е в киното. Те трябва да се представят перфектно всеки път на живо, без да прекъсват, без право на повторен дубъл, отново и отново на всяко представление. И го правят. Това изисква концентрация и показва огромна любов и отдаденост. Не си представям те да не срещат разбиране и взаимност от зрителя. Ако е така, нещо е сбъркано, просто не е естествено. Ще защитавам винаги, когато мога, отношението, което тези творци заслужават. А то им е необходимо, за да могат да продължат да се раздават за нас и да можем ние да усетим магията.

Как Ви хрумна идеята за книгата? Колко време Ви бе необходимо да я напишете? Кое Ви вдъхнови?

Идеята не ми хрумна, историята сама се стовари върху ми, завладя ме и ме принуди да седна да я напиша. Не вярвах, че това е възможно в такава степен. Не мислете, че когато това стана, аз знаех, че пиша книга. Едва след четири месеца, когато я завърших, си дадох сметка за това. И то защото я дадох на други хора да я прочетат.
Вдъхновиха ме самите герои, които общуваха в едно друго пространство и настоятелно заявяваха това в моето т.нар. въображение.

Главните персонажи в книгата са актьор от Холивуд и българска сценаристка. Мислите ли, че в реалния живот може да се случи подобна история като тази на Сам и Елена? Къде е допирната точка между Меката на киното в САЩ и България според Вас?

Героинята ми има една такава реплика: „Кое наричате действителност? Коя действителност – онова от­вън ли?”. То е, защото зависи как човек очертава границите на собствената си реалност. Ако ги разшири и навътре вместо само навън, подобна история не просто би била възможна, но и условно предопределена. На нас просто ни липсват достатъчно примери. Допирната точка е личната духовната зрялост на конкретните индивиди, които да направят своя съзнателен избор именно за това. Не можем да поставяме под общ знаменател нито способностите на световната актьорска гилдия, нито нашите, и това е един от уроците в романа. В него те (двамата) се докосват в любовта.

Каква е метафората „Листо на вятъра”?

Листото е само една еманация на живота, материализиране на женското начало. Вятърът е противовесът – силата, задаваща посока и тласък и вземаща смисъл от листото, или мъжкото начало. Без него листото няма да полети. Той го носи в насладата или яростта си, но поривът не е в него, той идва от самото листо, защото то е живот, силата е в него. И предавайки се на вятъра, листото иска той да е истински, а не някакъв лек повей или само илюзия. Все пак то се къса от клона, на който е родено и се оставя в танца помежду им. В историята Елена има щастието да усети мощта на един мъж, мъдър да осъзнава тази зависимост. Ще Ви цитирам думите на Сам: „Вятър няма, когато няма листо, с което да изпълни чуден танц.” Това важи по принцип и се надявам хората да припознаят себе си в тези изконни роли, без да ги бъркат със собствената си значимост.

Как си представяте съдбата на творбата Ви? Бихте ли искали да се трансформира в сценарий за филм или сериал, а защо не и в театрална постановка?

Иска ми се книгата да излезе на английски. Всъщност тя сякаш така трябваше да бъде. Разбирате ли, отвъд океана не биха ми задавали въпроса дали историята е възможна. Аз знам защо тя изглежда почти като „неразумна” у нас. Самата Елена е твърде много българка. Част от нейните колебания са свързани именно с трезвата повърхностност на рационалното, която противостои на чувствата ѝ. Що се отнася до екранизирането на историята или трансформацията ѝ в пиеса, бих се радвала това да се случи. Освен че вече има подобна идея, самият роман е благодатен суров материал, защото някои рецензенти вече го оприличиха на сценарий.

Във връзка с предния въпрос, минало ли Ви е през ум кои от българските или чуждите актьори биха се въплътили най-добре в кожата на главните герои, ако се създаде кино, телевизионна или театрална продукция по „Листо на вятъра”?

Все още не съм мислила върху конкретни имена, но съм сигурна, че героинята трябва да се изиграе от българска актриса, независимо от това чия е продукцията. Само българска душа може да съпреживее историята по начина, по който Елена я изживява. За ролята на Сам ще има по-широк диапазон, но пък и достатъчно високи изисквания. Аз, разбира се, съм пристрастна. Имам свои представи кое е задоволително, което ще затрудни подбора.

Планирате ли да напишете следваща книга или продължение на тази?

При мен нещата с писането не са поставени на съзнателно планиране. Ако имам вдъхновение, разбира се, с най-голямо удоволствие. Интересно е, че всички, които вече прочетоха книгата, питат за продължение. Някои дори споделят нетърпението си да разберат какво се случва после. Честно – аз също. Но историята не е просто любовна, тя е многопластова и изисква задълбочено и отговорно отношение. Затова ще го получи от мен, когато стане възможно, когато узрее.

Written by Деница Димитрова

Leave a comment