LOGO

'

„Франкенщайн“ оживява на сцената на Театър „София“

„Франкенщайн“ оживява на сцената на Театър „София“ „Франкенщайн“ Full view

Плакат "Франкенщайн"След като през 2011г. пиесата „Франкенщайн“ е поставена за пръв път в Кралския театър в Лондон, сега дойде времето, в което българската театрална публика ще се срещне с драматизацията на Ник Диър по романа на Мери Шели в сценичен вариант на режисьора Стайко Мурджев. Премиерата вече е факт на сцената на Театър „София“!

Спектакълът е много повече от един съвременен прочит на познатата история за великия учен Франкенщайн, който създава Чудовището. Той е притча за Човека и самоунищожението му, в основата на което стои страхът. Страхът да си различен. Страхът да обичаш. Страхът да загубиш себе си. Във “Франкенщайн“ една от главните теми е тази за мястото на различните, които живеят сред нас, дори понякога в самите нас.

Началото на представлението е ефектно, мрачно, спиращо дъха на моменти. Един психологически танц, който символизира раждането на Чудовището/ Създанието. Тук специално трябва да бъдат поздравени хореографите, създали тази красива пластика – Виолета Витанова и Станислав Генадиев. Така още в първите минути на спектакъла е заложен оригиналния и ексцентричен поглед на режисьора. Стайко Мурджев притежава дарбата умело да насища сценичното пространство с  перфекност и плътност на образите.

Сценографията (дело на Марина Райчинова) е изчистена, опростена, но мащабна, много мащабна. Декорите на сцената са футуристични – в средата се извисява площадка с височина над три метра със сравнително голям наклон. Цялата тази масивна конструкция наподобява голяма планина. Сякаш всичко се случва на ръба. Самият Човек е надвиснал на ръба. Театралното действие се развива на няколко нива – долу и горе, а в някои моменти и едновременно. Рисковите ходове на актьорите и брилятният сценичен бой по наклона пък задвижват динамиката на спектакъла и наострят сетивата на зрителя през цялото време.

ТЕ : Чудовището (Калин Врачански) се явява като резултат от един колкото успешен, толкова и неуспешен експеримент на болен от амбиции учен (Росен Белов/ Юлиян Рачков). Това объркано Създание се води от страха от отхвърлянето, зародил се дълбоко в тъмнината на човешката душа. То има много въпроси, чиито отговори търси, то иска и моли, а за да получи – манипулира и поставя условия. То силно желае едно себеподобно изкуствено създадено същество, една жена, с която да живее щастливо, забравяйки самотата. И когато правото на любов е отнето, какво друго му остава на човек освен жестокостта?

От другата страна в огледалото е образа на Създателя – учен, който има свръхамбиции, които го погубват и лишават от човечност. Този образ ни кара да се замислим за вечната борба на човека, който в стремежа си към успех, погубва всичко наоколо, дори накрая самия себе си.

Връзката между Създателя и Създанието е прекъсната,  но те са едно цяло в лудостта си. Толкова различни в мислите и желанията, но толкова еднакви в болката си. Те са готови да стигнат до крайности в името на целта. Катарзисът в психологическите им състояния се чете ясно в режисьоркото решение. Там е изведена като важна и ролята на егото, което унищожава, убива. Франкенщайн и Чудовището си приличат, но толкова се и различават. Именно това ни подсказва финалът, че те са едно и са свързани. Винаги в човека ще се борят страхове, но той ще продължава…

Стайко Мурджев влиза в ролята на създателя, твореца, който дава живот на един текст, на една история, в която се търси различният и неговото място в съвременния свят. Спектакълът “Франкенщайн“ съдържа в себе си вечните теми за страха, разрушаващото его и любовта или по-скоро липсата на такава. Той говори, провокира ни да мислим къде е мястото на различните днес и именно нашето презрение към тях не ражда ли омразата и злото в света? Не зависи ли всичко от нас, да погледнем на различните не с презрение, мъст или отвращение, а с разбиране и обич?

Представлението ни понася с крила над разказа, увлича, остава. Както в последния си спектакъл „Еквус“, така и тук, Стайко Мурджев залага на изчистени визии и в същото време крайно провокативни. Спектаклите му са един пример за психологическия театър, който те държи в напрежение във всяка една от сцените и те провокира да мислиш!

Дария Симеонова и Юлиян Рачков

Този “Франкенщайн” не онзи “Франкенщайн”, който помним и знаем, но не познаваме…Този “Франкенщайн” е модерна философска приказка, постмодерна притча, съвременен жив мит, сътворяващ и разказващ сам себе си чрез хиперреализма на собствените си, уникални образи и конструкции, превръщащи се в модерни архетипи. Този “Франкенщайн” е история – прима материя, разказваща за малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта. Когато се откажеш от любовта. Когато я зачеркнеш и заклеймиш. В името на егото. В името на разума. В името на самия себе си. –  Стайко Мурджев

„ФРАНКЕНЩАЙН“
от Ник Диър по романа на Мери Шели

Творчески екип:
Превод Татяна Иванова
Спектакъл на Стайко Мурджев
Сценография и костюми Марина Райчинова
Композитор Петър Дундаков
Хореография и пластика Станислав Генадиев, Виолета Витанова

Участват:  Антон Григоров, Дария Симеонова, Калин Врачански, Мартин Гяуров, Михаил Милчев, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Рачков

Written by Маргарита (М.Т.)

Живея живот, изпълнен с вдъхновението на любовта. Свободата в изкуството и моето място сред тях. Радостта от възможността.

Leave a comment