LOGO

'

Епопея на северозападния „Живак“

Епопея на северозападния „Живак“ Димитър Живков в „Живак“ Full view

Некоги некой обЕснявал ли ви са А у любов? Одиле ли сте у казармаТА, дека ония пустиняк, старшината, да сака да ви счерни живота? Биле ли сте на сватба у северозападо, дека тре’а а са изпие целА бъчва пиенье, да са строши барем една маса и да са блъска цела вечер Чичовото?

Баце, ако не сте правиле барем една от тия простотии, ялате А гледате „Живак”, тава е прибиванье от смех.

И те така те….

Спирам до тук със северозападния диалект, за да дам шанс на „непросветените“ в спецификата на този край да разберат текста.

Не бях сигурна какво ще видя в салона на „Нов театър“ НДК, докато пътувах към представлението „Живак“ на продуцентска къща Credi Arte. Но самият факт, че Димитър Живков е главният и единствен актьор предопределя спектакълът да бъде безумно любопитен, а и той има награда Аскеер за тази (тези) роля. Възприемането на представлението от моя страна се обосновава и от факта, че живея с виден представител на северозападния регион. И така, аз и моите предварителни нагласи се отпуснахме в залата, за да се насладим на бурната комедия за северозападния манталитет с особен привкус на житейска драма.

Често хората изглеждат такива каквито не са и се борят за каузи, които са много далеч от тяхната същност. Такъв е и героят на „Живак“ – Здравко Димитров. Привидно успял бизнесмен, той работи, за да изкорени селянина от българина и на негово място трайно да настани европееца. Докато тези две понятия съвсем не се сблъскват в него, за да излезе другият главен герой – Здравко Димитров, пустинякът от село.

Казват, че актьорите са луди, особено тези с моноспектаклите. И като цяло не е много нормално да си задаваш въпроси, да си отговаряш и в същото време да коментираш ситуацията отстрани. Е, ако това е вярно, на Димитър му трябва не лудница, а три лудници. Майсторските превъплъщения на актьора във всички образи, които аз се отказах да броя след шестия, може да накара и най-големият скиптик да му повярва, а най-дълбокият врачанин да „манЕ да го прИбие от кеф“.

Дори за секунда нямаше лъжа в нито една от ролите, като започнеш от богатия снобар, през очилат, начетен и леко нежен поет и влюбена девойка, та чак до проклета властна бабичка с увиснали от времето форми. И не – никакъв реквизит, костюми или грим, само един стол и едно… нещо като огледало или врата. Живеенето в образите на Димитър е толкова дълбоко, че не можеш да повярваш как от едната страна на облегалката на стола се показва един човек, а от другата друг. И за да бъде още по-истинско (или по-скоро невъзможно за околните), едните му крак и ръка стоят спокойни, без да мърдат, а другите треперят и нервничат.

Абсурдният врачански манталитет и още по-абсурдният диалект през цялото време държаха публиката в състояние на истеричен смях. А имаше изрази, които определено никой, освен местен, не можеше да разбере. Апогеят на северозападния романтизъм настъпи с обяснението в любов със стихотворението на Христо Фотев „Колко си хубава”.  Не се опитвайте да си го представите, не можете!

И колкото и да беше смешно, аз си и поплаках. В спектакъла има няколко момента, които те хващат за гърлото и не пускат. Не просто проронваш една-две сълзи, докато се криеш от останалите хора в салона, а се замисляш как животът, привидно весел, е толкова разнообразен и жесток.

Час и половина еуфория – така мога да определя „Живак“. Затова купувайте една кутия вафли с бяла глазура, любимите на Здравко, и със стъпка от Чивовото се отправяйте към касата на „Нов театър“, защото до края на сезона има само още два спектакъла.

Превод на увода на северозападен диалект: Александър Томов

Постановъчен екип:

Режисьор: Димитър Стефанов
Сценографията и костюмите: Димитър Димитров
Музиката: Мартин Каров

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment