LOGO

'

„Едноокият цар“ – преживяване с много измерения

Във времена, в които би трябвало изразяването на гражданска позиция да бъде наше право, ставаме свидетели на невиждани от години ограничения и погазване на демократичните ценности. Дори световните органзицаии го регистрират в своите доклади. Правата на човека се нарушават системно във множество държави, всеки ден виждаме агресия и теророр и дори не подозираме какво може да се случи утре. От друга страна, свободата на изразяване и правото на протест много често се превръщат в свободия и ескалират, предизвиквайки силите на реда. Но какво общо има това с театъра?

Без да навлизам в наболелите теми у нас за агитации и безумни своеволия в театрите, ще ви разкажа за един друг театър – смисления. Този, който отразява политическите и социалните промени и проблеми, разказва за тях, без да се натрапва, но след това остава едно жужащо „помисли“ в главатата ти. Може би защото пречупва глобалните саги за големите конспирации през личния поглед (не съм сигурна, че това определение е най-точното, ако имаш само едно око).

Спектакълът „Едноокият цар“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна направо „отвя“ публиката при последното си гостуване в София, а сигурна съм и при всяко стъпване на сцената в морсия град. Чудих се дали само аз съм много впечатлена, докато час след спекаткаъла не отворих Facebook и не видях десетки от моите приятели, които бяха на постановката да пишат колко са възхитени.

Още при влизането в салона пуБликата чува музика, която я притеснява и предизвиква тревожност. Умел ход, който директно я изпраща в историята. Този подход режисьорът Петър Денчев използва успешно и в други негови спектакли. А музиката, която играе главна роля в това, е дело на Христо Намлиев. За нея той е номиниран от Съюзът на артистите в България за годишните си награди ИКАР 2017.

gallery_54135

Историята, разказана от Марк Креует, на пръв поглед започва като най-обикновено семейно неразбирателство – един мъж говори за неговите проблеми, една жена за нейните, без да се слушат и се срещат по средата на въпроса за безвкусната храна. Животът на Давид и Лидия обаче би бил смешен, ако Давид не защитаваше с всички сили реда в страната и не изпълняваше толкова разпалено професионалните си задължения на полициай, а това води след себе си последствия или поне едно – извадено око на протестиращ.

Всеки прави грешки и понася наказания за тях – да, но докато грешката не дойде у вас. Така една не много вълнуваща и интересна семейна вечеря преобръща живота на Давид и Лидия, а с тях и на гостите им Сандра и едноокият й съпруг.

Режисьорът Петър Денчев разказва за пиесата, че е в „непознат за България жанр – Observational comedy, комедия на наблюдението. Жанрът води началото си от комедийните stand up актьори, които избират банална или несъществена тема, върху която да концентрират вниманието си и върху която да реализират обобщения. Марк Креует прави точно това. Той избира едни страничен и неглобален проблем, една травма с извадено око, по-скоро частен случай, за да конфронтира своите персонажи и да ги вкара в лабиринт от действия, в който те са длъжни да отстъпят от своите убеждения или поне да се огънат. Оттам нататък жанрът се отклонява от политическата сатира и стига до черна комедия.“

Ednook-5_0120

„Комедия?“, ще си кажете. Какво общо имат политическите кризи, извадените очи и полицейската агресия с комедията? Начинът, по който е поставенн и изигран спектакъла – това е общото. Фино, прецично и с прекрасен хумор, който не те отвлича от смислените теми в нея, а напротив – успява да ги внедри в съзнанието ти като таен манипулатор.

Ролята на Давид се играе Симеон Лютаков. Тя му пасва като ръкавица, а той надгражда всяко решение със своя тон и се получава чудесна комбинация от проблемите на героя, иронията на съдбата и начинът, по който той приема всичко. Милена Кънева, в роялата на Лидия, Биляна Стоева, Сандра и Пламен Димитров, едноокият цар, който ще промени живота на Давид, също живеят истински в своите образи.

Сценографията в камерната зала, която представя дневната на Давид и Лидия, допълва историята и сякаш разкава малки детайли от живота на героя.

„Едноокият цар“ поставя важни теми за политическите убеждения, за промените им, за вярата в тях, задава въпроси за насилието, забавлява те, натъжава те, радва те. Цялият спектакъл е изживяване – пълно, комлексно и истинско, което си струва да изпиташ.

Постановъчен екип:

Режисьор: Петър Денчев
Превод: Нева Мичева
Художник: Теодора Лазарова
Композитор: Христо Намлиев
Мултимедия: Елена Шопова
Фотография: Тони Перец
Участват: Симеон Лютаков; Милена Кънева; Биляна Стоева; Пламен Димитров; Николай Божков

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment