LOGO

'

ДИМИТЪР ИЛИЕВ: „Без любов няма изкуство, без любов няма истина, а без демоните в любовта няма страст“

ДИМИТЪР ИЛИЕВ: „Без любов няма изкуство, без любов няма истина, а без демоните в любовта няма страст“ Димитър Илиев Full view

Димитър Илиев е четвърти курс Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова. Освен в дипломните спектакли „Сън в лятната нощ“ от У. Шекспир, „За любовта и други демони“ по текстове на Г. Г. Маркес и „Минимално условие за райска градина“ по стихове от Георги Господинов, Димитър взима участие и в професионални постановки като „Гео“, реж. Иван Добчев и „Добри хора“ с реж. Николай Поляков в Народния театър, „ОНОВА НЕЩО дето теб те вижда целия, а ти му виждаш само окото“ – ателие по Й. Радичков в ТР „Сфумато”, а последното заглавие, в което той се потапя, е „Идиот“ по Достоевски на проф. Маргарита Младенова и Театрална работилница „Сфумато”.

По повод театралния маратон в НАТФИЗ, който на 28-ми април ще отвори своите врати, представяме ви Димитър Илиев – мислещ млад човек, който силно вярва в театъра и смело поема предизвикателствата, които това изкуство представя.

Сцена от "Сън в лятна нощ" от У. Шекспир, снимка: www.natfiz.bg
Димитър Илиев в сцена от „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир / снимка: Яна Лозева

 

1. Сцената… и театърът за мен са религия. Сцената е място, което е извънредно, място, което не лъже, място, в което пристъпваш с чисти обувки и оголена душа. За първи път стъпих на сцена в театралната студия при Петър Върбанов, който успя да изкове в мен дисциплина и точност. Тази студия беше огромен фактор за мен, защото тогава бях в тежкия пубертет и се опитвах да изградя характер. А там при Пепи нямаше мрънкане, нямаше „не мога“ и нямаше „закъснявам“. След това кандидатствах в НАТФИЗ и за мое огромно щастие попаднах в класа на проф. Маргарита Младенова.

Проф. Младенова е човекът, който ми подаде ръка и ми вдъхна доверие, като ме въведе в храма наречен театър. Тя и нейният екип създадоха в мен вкус към театъра и любов към професията.

Трябва много смело да се навлиза в пространството театър. Трябва да сме като самураи. И ако даваш нужното внимание, респект и отдаденост към театъра, няма как да останеш просто веещ се и преминаващ в битието. Не трябва да се мрънка толкова, терминалите на летището не са решение.

2. Колегите… забелязвам все повече мои колеги, които проявяват самоинициатива за театър и това ми харесва страшно много. Търсенето на текстове, събирането късно вечер, за да се репетира и твори. Трябва да се вярва и не трябва да се спира да се работи. Много ми беше трудно да изляза от някаква си своя зона на комфорт, но видях, че с това няма как да стане, понеже големите актьори, с които съм работил дават всичко от себе си. Не искам да се пестя, или да ме е страх от тежки репетиции и сериозни текстове. Публиката е все по-жадна за театър. Затова и колегите, които четири години са работили сериозно и са се отнасяли отговорно, когато са на сцена, никога не са оставали без работа или пък незабелязани. В нашия клас завършват двама много талантливи режисьори с много големи амбиции и сериозни дипломни представления. Също така завършват и много смислени и кадърни хора, актьори, сценографи, кукли, театър на движението, кинаджии, художници – все млади хора, жадни за култура и изкуство. Трябва да се разбере, че без култура сме за никъде, без култура няма нация.

„Какво ще стане след като завърша? Ще ме вземат ли някъде?“  Въпроси, които често си задавам и от които честно да си призная ме е страх. Въпреки че гледам да не мисля за това..

3. Пътя… след завършването. Мисля, че е болна тема за почти всички завършващи артисти. Какво ще стане след това? Ще ме вземат ли някъде? Въпроси, които често си задавам и от които честно да си призная ме е страх. Въпреки че гледам да не мисля за това. Работя в момента по проекти, които са от огромно значение за мен и искам там да си свърша работата качествено и прецизно. Всичко друго, което е странично и което ме натоварва с тревога, гледам да го отмахна по най-бързия начин. Аз нямам на този етап предпочитания дали да бъда щатен актьор или на свободна практика. Също така смятам, че театърът няма да дойде при мен, а аз трябва да отида при него, да го търся и да не спирам да го правя. Още когато бяхме втори курс, проф. Иван Добчев ми даде страхотна роля в „Гео“ в Народния театър и оттогава всяка година се случва така че имам сериозни проекти, върху които работя. Много бих искал някой ден да поставя свое собствено представление на голяма сцена от голям автор.

4. Хората… трябва да имат повече чувство за хумор. И никога да не забравят самоиронията. А и закъде да се пестим и за какво…

Димитър Илиев с колеги от класа в представлението "За любовта и други демони" снимка: личен архив
Димитър Илиев с колеги от класа в представлението „За любовта и други демони“ по Г. Г. Маркес / снимка: Яна Лозева

 

5. Какъв е сънят в лятната нощ? Мъглив, съмнителен, объркан и объркващ. Понякога е изпълнен със страшни открития и узнавания. Сънят в лятната нощ е сън на откровението и затова го сънуваме с отворени очи. Аз да си призная, искам да навляза в този сън и да крача смело напред, докато не стигна там, където мъглата се разсейва. Там, където едни „сенки леки“ се събират с други „сенки леки“, а отстрани седи Пък и оправя тези роли разменени и тази сънна бъркотия…

 6. А демоните в любовта? Те, когато дойдат, влизат в теб без предупреждение. Някои от тях са добри демончета, дето понякога са даже на твоя страна. Без любов няма изкуство, без любов няма истина, а без демоните в любовта няма страст.

7. Идиотитe… Мамардашвили нарича артистичните хора „идиоти на възвишеното“. „Идиот“ е спектакълът, който ме промени. Промени мисленето ми и разбирането ми върху важни за мен неща от живота и битието на човека. Екипът на представлението се срещна с д-р Николай Михайлов, който каза: След много време ще разберем какъв белег е оставил Достоевски в тази наша дълбока памет. А за онези, другите идиоти.. или хубаво, или нищо.. стига само да не станат глупаци.

ИДИОТ плакат

Димитър Илиев и неговите талантливи колеги от класа на проф. Маргарита Младенова можете да гледате в спектакъла „Сън в лятната нощ“ от У. Шекспир (реж. проф. Маргарита Младенова) на 28 април (събота) от 21:00 и 22:30 часа, както и в „За любовта и други демони“ по Г. Г. Маркес, (реж. Проф. Маргарита Младенова) от 14 часа.

Пълната програма на 36-часовия маратон в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ можете да видите ТУК.

Written by Ана Б.

Leave a comment