LOGO

'

Да живее България! Да живеят „Хъшове“!

Да живее България! Да живеят „Хъшове“! Хъшове Full view

“Ех, да имам туй, що немам,

па да купя бел кон…

И да яхам ден и нощем,

и на яве, и на яве и на сън…”

Изправени на крака, всички пеят и аплодират от сърце развълнувани след преживяването, наречено „Хъшове” в Народен театър „Иван Вазов”.  Гледах постановката за втори път, но това нямаше никакво значение – беше още по-вълнуващо! Трудно е да пишеш за „Хъшове”, защото в тази не просто постановка гениалността на Александър Морфов те потапя в океан от образи, емоции и динамична сценография, след които оставаш безмълвен. Неслучайно тази пиеса се играе вече повече от 110 години.

Обаразите… тези образи – толкова контрастни, толкова дуалистични, че както в един момент можеш да се отвратиш, така в следващия се трогваш от дъното на душата си. Диви сцени на викове, спорове, бой се сменят с безкрайно тъжни и красиви моменти. Виждаме хъшовете като буистващи пияници, крадци, гладни, боси,  „бедни страдалци”, „немили – недраги”. На брега на Дунава те гледат с копнеж и тъга към България,  „уж на една крачка, а толкова далеч”.  Гледаш ги и знаеш, че това са онези българи отпреди 140 години, за които Свободата на Отечеството е свръхценност, но защо ли някак чувстваш и виждаш познати неща. В хъшовете на Морфов не се отразяват толкова българите отпреди 140 години, а по-скоро ние – съвременните българи. Точно тази гузна мисъл се просмуква в теб след блестящия край на представлението.

ХъшоветеАктьорите! Когато в ученическите си години четох повестта „Немили – недраги” се опитвах да отключа въображението си и всеки персонаж да оживее в съзнанието ми. Гледайки пиесата и брилянтната игра на актьорите, аз открих тези образи на живо, такива каквито винаги съм си ги представяла – всеки жест, всяка мимика, изражения и емоции. Въртележката при ролите винаги е била част от зрелището. Цяло съзвездие от родни знаменитости на една сцена.

Любимият ми персонаж – младият Бръчков, изигран перфектно от Валери Йорданов, е един в началото, друг в края – но винаги трогателен. Деян Донков, е бил в три от образите в пиесата, сега в ролята на Македонски, е толкова харизматичен и контрастен, че с нетърпение очаквах всеки негов акт. Истината е, че никой не блести – хъшовете и в оригинала на Вазов, и в Морфовия вариант са колектив. И като такъв, те са великолепни – ще ви разсмеят и разплачат, ще ви накарат да се замислите.

Плакат на ХъшовеТрите награди „Аскеер” за спектакъла не са случайни – „Хъшове” е наистина голяма постановка.

Непременно посетете това предствление, ако още не сте го направили. Аз го направих два пъти и може би ще го направя пак, защото всеки път допълваш палитрата от емоции с нови, които те объркват, разтърсват и вглъбят.

„Хъшовете” носят едно много конкретно послание – че идеалът не трябва да напуска душата, че във всеки от нас трябва да има по нещо красиво. И че тези „никому немили-недраги“ хъшове, живели бедно, гладно и диво, в една чужда страна преди сто и четиридесет години, все още има на какво да ни научат, все още има нещо, в което ни превъзхождат.

Постановъчен екип:

Постановка и музикално оформление: Александър Морфов

Сценография и костюми : Елена Иванова

Музикален консултант: Михаил Шишков

Консултант по пластика:  Александър Илиев

Фотограф: Димитър Ерменков

Участват:

Валери Йорданов, Руси Чанев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Валентин Танев, Захари Бахаров, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Евгени Будинов, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Даниел Ангелов, Христо Петков, Иван Юруков, Деян Донков, Сава Драгунчев, Виктор Танев, Христо Терзиев, Васил Драганов, Дани Рашев, Василена Гецкова, Елисавета Господинова, Владислава Николова

Written by Деница Грудева

Деница обича красивото, а красивото е изкуство! Не понася неадекватности, затова се старае да влага адекватни усилия и емоции в работата си. Обича дизайна, простите, но смислени неща и простите, но смислени отношение между хората. Захласва се по изкуство, музика, реклама и графичен дизайн. Все хубави неща :)

Leave a comment