LOGO

'

„Да разлаем кучетата“ без да будим презрение

„Да разлаем кучетата“ без да будим презрение „Да разлаем кучетата“ Full view

Колко проницателно и находчиво от страна на Театър „Българска армия“ да посветят лятното си турне на постановката „Да разлаем кучетата“. В тези размирни за европейската общност времена произведението на Емил Атанасов ни напомня, че отново е време да преосмислим някои ценности – от нашите лични до нашите български и онези европейските, които така и не успяваме съвсем да възприемем.

"Да разлаем кучетата" в гр. Кърждали; Снимка: ТБА
„Да разлаем кучетата“ в гр. Кърджали; Снимка: ТБА

Все отлагах да гледам представлението в ТБА, но съдбата така подреди събитията, че ми предостави възможността да гледам „Да разлаем кучетата“ при гостуването му в гр. Кърджали – един многолик, многокултурен и винаги леко объркан град. Това само допълни преживяването. Беше изключително предизвикателство за мен да наблюдавам както актьорските актове, така и тези на публиката. Залата на ДКТ „Димитър Димов“ беше препълнена и всички бяха толкова развълнувани да отпият глътка култура от столицата, че на никого не му пречеше тежкият, горещ въздух. Имаше хора, които не знаеха името на постановката, но идваха, само защото им се гледа театър.

Това е една от онези постановки, в които участват много персонажи, всеки натоварен с идейно внушение и сериозен смислов и емоционален заряд. Всеки герой е представителна извадка на всеки един обществен слой в нашата страна. Това струпване на образи прави постановката на пръв поглед лековата. Но с развитието на действието всичко си идва на мястото и всеки е доставил посланието си.  Балансът между вулгарното и сатиричното е запазен благодарение на блестящата актьорска игра на Васил Михайлов, Иван Налбантов, Стефка Янорова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Борислав Стоилов, Тигран Торосян, Милен Миланов, Мирослав Косев, Веселин Анчев, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова и Мирослав Пашов.

Важно е да се отбележи, че Емил Атанасов  написва тази постановка, провокиран от обявяването на странджанския обичай „тричане“ за престъпление по Наказателния кодекс по настояване на екозащитници и Европейския съюз. И така,  действието се развива на Беси понеделник – Денят за тричане, в който веднъж годишно се гонят душманите. Кучета, вързани с въжета, се въртят и след това се къпят. А с екскрементите, отделени от кучетата при стреса, хората се мажат за здраве и берекет. В нашата култура има кои от кои по-странни обичаи, които биха озадачили и искрено разстроили чужденците, както и става в случая.

Привидно скрита зад борбата за запазване на тричането, идеята за бунта срещу унифицирането на културата и светогледа като цяло остави своята следа в съзнанието ми. Убедена съм, че в главата на всеки зрител се противопоставяха родните ни чудатости на европейския „елит”. Желанието да станем част от „западната цивилизация” е голямо, но ако може да си вземем с нас странните обноски и обичаи, ще е най-добре. В това се опитват да убедят и холандеца (пратеника от Европейския съюз) всички от местното съсловие.

Предизвиканите емоции от всяка реплика и всяко действие на сцената бяха толкова завладяващи, че в един момент не забелязваш как от един страничен наблюдател ставаш част от едно съсловие, което брани своята идентичност и колоритност по един непохватен начин, типично по български. Нашето гостоприемство е толкова объркващо, че на госта не му остава нищо друго, освен да запретне крачоли и да си плати за тоалетната (да, така стана и с холандеца).

Обичаи, суеверия, власт, обезвереност, гордост, непохватност – постановката „Да разлаем кучетата” сякаш без да иска обрисува образа на нашата култура и битие по един много деликатен начин, чрез една на пръв поглед обикновена битова реалност. Цялата история е толкова нелепа, че както се смееш, изведнъж усмивката ти замръзва и осъзнаваш какво всъщност си гледал досега – една ситуация, дълбоко позната и наболяла. Героите в „Да разлаем кучетата” не будят презрение със своята непохватност и противоречивост, напротив – „разлайват” онези задрямали сетива, които не ти позволяват да видиш реалността такава, каквато е.

Постановка: Емил Атанасов
Режисьор: Иван Урумов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони – Добрин Векилов
С участието на: Милен Миланов, Васил Михайлов, Иван Налбантов, Стефка Янорова, Борислав Стоилов, Георги Кадурин, Мирослав Косев, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Мирослав Пашов

Written by Деница Грудева

Деница обича красивото, а красивото е изкуство! Не понася неадекватности, затова се старае да влага адекватни усилия и емоции в работата си. Обича дизайна, простите, но смислени неща и простите, но смислени отношение между хората. Захласва се по изкуство, музика, реклама и графичен дизайн. Все хубави неща :)

Leave a comment