LOGO

'

ЧОВЕКА-АРТИСТ или тайната, която не всички знаят!

ЧОВЕКА-АРТИСТ или тайната, която не всички знаят! ..има едни Артисти, които все още възпитават Човека в себе си; Full view

„Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци. За това рецепти няма“.

Проф. Крикор Азарян

Добротата и човещината са между най-коментираните теми тези дни. Да нямаше причина, това щеше да бъде показател за едно зряло общество, чиито индивиди свестни за своето развитие, поощряват и актуализират подобни съдържания. Но новината за Дядо Добри (1914 – 2018) освен, че изостри сетивата към същински размисли, беше и чудо за три дни. Затова и появата на такива сюжети се считат за инцидентни. Изкуството да бъдеш Човек, днес, се оказа сложно начинание. Творецът като че ли е загубил мотивация да усъвършенства себе си и е дал предимство на унищожението за сметка на съзиданието. Такива сме си.

А според Алберт Камю, в този свят, творението е единствената възможност да поддържаме своя разсъдък и да бележим неговите лутания – „Да творишозначава да живееш два пъти. Да твориш, означава да бъдеш.“

2017 година бе изпълнена с много пътувания и международни театрални участия, които по един или друг начин няма как да не рефлектират върху моята природа като човек и преди всичко като артист. Постоянното общуване и срещите с различни хора, взеха да ми напомнят за същността на артиста или може би дори за човешкото у артиста. По този повод често споменавам Михаил Чехов. И той е говорил за това. Даже „това“ го определя като „…тайната, която не всички актьори знаят“. Или не искат да знаят? Но и да разберат „тайната“, егото едва ли ще позволи на човека да възприеме други истини за себе си? Знам ли? Пък и не е модерно.

Да, не е възможна такава утопична среда. Пък и да е възможна, би била скучна. Но нека поне има някакъв баланс. Той все пак би бил по-поносим. Баланс между егоизма и алтруизма у Артиста. Вярвам, че го има. Вярвам в това. Aз видях такива хора, те съществуват. Не беше сън, а бях и в добро здраве. С повечето от тях успях даже и да поговоря. Представяте ли си? Доста време ми отне да разбера и да приема мисълта, че…

..има едни Артисти, които все още възпитават Човека в себе си;

..има едни Артисти, които съхраняват добротата и безвъзвратно я споделят;

..има едни Артисти, които проявяват емпатия към човека отсреща, без даже да искат нещо в замяна;

Тези Артисти имат по-специално отношение към културата – грижат се за нея;

Тези Артисти не се оправдават със „ситуацията в държавата“, за да не служат в ползва на изкуството и каузата;

Тези Артисти предават смисли чрез творчеството си и вдъхновяват;

Те са пример за подражание; Те са посланници на ценности;

Артисти будители; Артисти будни; Артисти личности;

Артисти здраво стъпили на земята…

Егото на тях им пречело. Пречело им в изкуството. Но и в живота също. А животът и изкуството били преплетени, трябвало да бъдеш искрен, да бъдеш честен… все някакви такива ги говорят. Така казват те. Само че при нас на Балканите сме били „буре с барут“, малки хорица, това онова… И затова било така. Затова сме били толкова сърдити един към друг, толкова „всеки сам за себе си“, живуркащи и дребни. Но да не се отчайвам ми казаха, щяло да има и по-добри времена! Надеждата все пак била в младите.. Дали?

26992540_1537756696341226_5125788611696209391_n

Затова занапред ще ви срещам с такива хора. Но не за друго, а защото аз самата изпитвам голяма нужда да общувам с истински Артисти, да уча и да се вдъхновявам от тях.

“Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.”

Из писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му, Жералдин

 

Written by Ана Б.

Leave a comment