LOGO

'

Черно-бялото поле на собствената им младост

Черно-бялото поле на собствената им младост Сподели спомена им с нас Full view

Замисляли ли сте се някога каква е цената на изкуството, която плащат неговите поданици? Какъв е смисълът да отдадеш цялото си, тебе си на театъра, на операта, на живописта… Имам силното желание да ви споделя тази малка тайна.

Знаете ли какво е първото нещо, което ще усетите, когато влезете в Дома за ветерани на културата и изкуството – безвремие. Нещо се случва с тялото ви, когато прекрачите прага на това място. Сякаш политате, сякаш прескачате във времето и се връщате 50 години назад… Срещу вас се изправят портретите на велики български артисти – приветстват ви мълчаливо за „Добре дошли“ и сякаш ви благодарят… Актрисата Виолета Славова с блага усмивка ще ви поведе по коридора, който ще представи като „Нашата галерия“ и вие едва сега ще забележите, че по цялата му дължина старателно са наредени картини на наши художници и снимки на почти забравени хора на изкуството. И въпреки тъгата, която ще поиска да нахлуе и да бушува в чувствата ви – ще бъдете опитомени от някакво необяснимо спокойствие, почти нирвана.

Тогава в коридора буквално ще изскочи актьорът Иван Георгиев Иванов с опиянително добрите си очи и свенлива, но широка усмивка. Ще хване ръката ви с двете си ръце и ще ви каже: „Благодаря ви, че дойдохте. Радвам се да се запознаем“. Повярвайте ми, думите ви ще се изпарят, а през главата ви ще минават само синоними на всички чувства, които ще изпитате в този миг. Ще влезете заедно в „приемната на Виолета Славова“ /както нарича тя стаята, в която живее/, и погледът ви ще се впусне, за да попие всичко – избледнели снимки от представления, окачени между петната мухъл на стените; старателно подредена библиотечка с книги, почти антикварни, и малка лампа с пожълтял абажур в ъгъла… И не! Няма да изпитате тъга! Ще изпитате… силата на изкуството. Ще ви завладее мощно и безкомпромисно. Няма да искате да излезете от тази магия, ще започнете да ненавиждате външния свят, ще ви е толкова уютно и топло, че ще забравите мъждукащото парно под прозореца, ще седнете на малкия дървен стол и ще се заслушате в една история…

Аз мога да ви занимая с фактологията – кога е създаден домът, от кого и т.н., но не искам. Не намирам това за важно. Намирам важни хората в тази фактология, безценните светове и една ненаписана история, която ще си отиде с тях и няма да е оставила и една следа след себе си. А светът, който ще откриете зад стените на голямата жълта къща, ще ви научи на много неща за изкуството – неща, които не се преподават в академиите, неща, които не можете да откриете написани никъде… Ще откриете безброй истини за себе си и за топлината, която само тлее във вас, защото сте принудени да се борите в ежедневието си с мрачните вятърни мелници на века ни. Тези хора, тези ветерани на културата, не са просто една кауза за този сайт – те са наша мисия.

Имахме честта да се запознаем с единствената актриса, играла творба на Хемингуей на театралната ни сцена – Добринка Симеонова! Имахме честта да се запознаем с един цирков артист – Панайот Ставрев – акробат и балансьор, играл пред 80-хилядна публика в Германия… Сега говори трудно, преживял е инсулт, но никой от вас не може да остане безразличен към тези очи на побелелия от времето човек – очи, които гледат с надежда, с очакване, с благодарност, че могат да те видят… Толкова цвят и светлина има в този дом! Толкова енергия и усмивки! Представяте ли си?! Тези хора не спират да се усмихват! С голяма част не успяхме да се запознаем, защото не могат да станат от леглата си… и въпреки това разбрахме едно – изкуството там те отнася – кара те да живееш време, в което не си живял, да преживееш живот, който не е твоят, живот, който не може да бъде описан.

На въпроса – „От какво имате нужда?“, светкавичният отговор е „От хора, които да ни посещават!“. Ние ще ги посещаваме. Всеки месец. Ще ги прегръщаме и целуваме, когато отиваме и когато си тръгваме, защото „ветераните на изкуството и културата“ са нашето стъпало. Дори сега – затворени, сами, изолирани, забравени – те ни дават всичко онова, което трябва да ни дава изкуството. И го правят с финес, правят го с искреността на своето поколение, с безстрашието на духа си, със силата на собствената си вяра в… силата на изкуството.

Written by Йоанна Темелкова

Leave a comment