LOGO

'

„Божествената Сара”

„Божествената Сара” Сара Бернар Full view

Велик е този артист, който кара зрителите да забравят за детайлите.
Сара Бернар

Животът на Сара Бернар започва на сцената и тя не слиза от нея до своя край. Ексцентрична, самонадеяна, бляскава – това са само част от думите, с които може да опишем легендарната актриса.

Със златния си глас, който запленява, и магнетично излъчване, което те вдъхновява, Бернар не случайно става муза на редица творци като Монтескьо, Гюстав Доре, Алфонс Муха, Жан Кокто, Оскар Уайлд и още много други.
Дали съдба или стечение на обстоятелствата можем да наречем съществуването на Сара, която не винаги е била покровителката на най-добрите роли на сцената, която познаваме днес – това е въпрос, на който нямам отговор.

С майка метреса и неизвестен баща, с еврейски произход от френско-холандска връзка, животът ѝ  се оказва едно приключение със своите възходи и падения.

Семейството на Сара в лицето на майка ѝ, нейните покровители и леля ѝ решават тя да стане актриса, въпреки нейното желание да постъпи в манастир. Прекалено неопитна и без никакъв показан талант тя се впуска в един непознат за нея свят. По-късно за тези събития ще каже: „Повдигаше се завесата на моя живот”.

Колко проницателно, защото без никаква трудност я приемат в Консерваторията – едно от най-престижните места, на които артистът може да попадне по това време. Не можем да не отбележим, че в началото трудностите са големи. Преди първите ѝ изпити тя се разболява, преместена е в друг клас и постановката, в която играе, е сменена.

Трябва да споменем, че от малка Сара не е получавала вниманието на майка си. Почти не е живяла с нея, търпи неодобрението ѝ, но след като слага началото на своята актьорска кариера, нещата се променят коренно. Майка ѝ, леля ѝ, всички техни кръстници, покровители и познати започват да гледат на нея с други очи.

Нейните велики години тепърва предстоят, а мнението не само на семейството ѝ ще се промени след като актрисата Сара Бернар се превръща в почти икона на един век.

След като завършва Консерваторията, на 18 години тя влиза в театъра Комеди Франсез. Въодушевена е от факта, че животът ѝ поема в правилната посока. Чувства се самостоятелна и ентусиазирана. Точно там изживява и първата си любовна авантюра. В последствие тя става метреса на редица важни личности, сред които Емил дьо Кератри, Шарл Хаас, Виктор Юго, Густав Доре, Пиер Бертон, Жан Рипен, Жюл Леметр.

Само година след това обаче напуска Комеди Франсез и започва да играе в Театр Жимназ. След като се разчува за ексцентричния и труден характер на Сара, директорът на театъра не иска да поема никакъв риск и дава на актрисата само незначителни роли. Нравът на Сара не ѝ позволява да приеме това, тя казва сбогом на театъра без никаква трудност и заминава за Белгия, където среща принц Анри де Лин – бъдещият баща на сина ѝ. След като разбира, Сара е бременна, де Лин се отказва от нея и не поема никаква отговорност за детето си.

Изгонена от принца и дори от дома на майка си, Бернар намира сили и продължава с живота си. Въпреки че е без работа и сама отглежда сина си, тя не се отказва от своята цел. Борбеният ѝ дух и силата ѝ и помагат да преодолее всички неуспехи и трудности. Съдбата ѝ се усмихва и през 1866 г. е ангажирана във втория национален театър в Париж – Одеон. Там кариерата и започва да се развива, а заедно с нея се увеличават и любовниците ѝ – банкери, актьори, богаташи и дори един от директорите на театъра, в който работи.

В Одеон тя се радва на първия си голям успех с пиесата „Минувачът” от Франсоа Копе. Почитателите на актрисата се увеличават и идват да гледат постановката единствено заради нея. Дори императорът настоява творбата да бъде изиграна пред кралския двор в Тюйлери. Сред представленията, които търпят успех, са и „Дамата с камелиите”, „Орлето”, „Рюи Блас”, „Медея” и „Девицата от Авила”.

Съществена част от живота на най-известната актриса на 19 век са лудориите и закачките, на които тя не изневерява до края. Сара има у дома си елегантен абаносов ковчег, украсен със сребро и тапициран с бял сатен. Тя твърди, че обожава да спи или да учи ролите си в него. И дори кани и любовниците си в него, за да се полюбуват на чара ѝ.
Сред странностите ѝ е и притежанието на голям брой животни, които купува от целия свят.

Не можем да не погледнем към любовния живот, който е имала – скандален и разнообразен. Освен всички любовници, тя има и няколко сериозни връзки, завършващи драматично.

Първата скандална връзка Сара започва с Муле-Сюли. Години наред той и Сара ще бъдат най-известната двойка на френската сцена. Добре сложен, с тяло на Аполон и къдрави коси, той печели Сара мигновено. Въпреки това, тяхната връзка не трае дълго. Дори години по-късно, когато той умира, тя е съкрушена и прави всичко възможно, за да е до него преди смъртта му. Това ни показва, че зад цялата ексцентричност на актрисата, се крие и една вътрешна доброта.

Няколко години по-късно тя се омъжва за актора Аристидис (Жак) Дамала и двамата заминават заедно на турне. Стига до там, че дори наема Театр дьо Л’Амбигю и назначава сина си за негов директор. Единственият повод за наемане на театъра е желанието ѝ да удовлетвори егото на настоящия си съпруг. В сравнение с нея, неговият образ на сцената бледнее, а оттам идват и проблемите им. Тя плаща за нови декори, играят се нови пиеси, но всичко това без особен успех. Гениалността на Сара винаги ще побеждава над таланта на Дамала. След раздялата с Жак, тя се оттегля от управлението на театъра и заминава на турне във Франция, Белгия и Англия, за да може да покрие всички загуби, които е претърпяла.

Последната любов на Сара е 35  години по-младият от нея Лу Телеген. Остава вярна на себе си и продължава да твърди: „До последния си дъх ще живя тъй, както съм живяла винаги.” . До края тя е скандална, ексцентрична, страстна.

Можем да твърдим, че Сара е била истински творец не само в областта на театъра- тя се е занимавала и със скулптура, архитектура, живопис, писане на пиеси и романи. Дори наема ателие, на което ще може да се отдаде на своите страсти и конкретно на скулптурата. Тя обаче не знае, че в същото това ателие ще се появят незабравими картини само тридесет и пет години по-късно. Там ще се нарисуват обичани шедьоври, а техен създател ще бъде Пабло Пикасо.
Сара се отдава на новата си страст, а в ателието ѝ се стича цял Париж.

Тя успява да подчини събеседниците си със силната си воля. Има чувство за хумор, обича да разказва невероятни приключения и истории. Има борбен темперамент и впечатляваща решителност, които изпъкват за пореден път по време на Френско-германската войнапрез 1880 г. По това време театрите затварят врати, защото положението в страната се променя. Сара решава да бъде полезна и да превърне театър Одеон в лечебница. След получаването на разрешение от полицейския префект тя поставя легла дори във фоайето на театъра. Сара получава подкрепа и от министъра на външните работи на Франция, както и от някои хирурзи.

Актрисата е патриот по душа. По-късно във времето към нея са отправени редица предложения да играе в Германия, но тя решително отказва всеки път. Едва когато става на 58 години, тя позволява на немската публика да се възхити на таланта ѝ.

За сметка на това зрителите от други държави имат възможността да ѝ се радват многократно. През 1880 г. тя тръгва на първото си турне в Съединените щати. Там тя прави общо 9 турнета, които имат невероятен успех.

По време на първото турне се говори толкова много за новата звезда, че рекламата бързо си присвоява името ѝ. Появяват се „кърпички Сара”, „игли за вратовръзка Сара” и всякакви подобни продукти. Има безброй анекдоти, които отразяват турнетата на актрисата. Тя несъмнено има огромно въздействие върху публиката.

Славата ѝ добива огромни размери не само във Франция. През 1893 г. Сара става директор на Театр дьо ла Ренесанс. Тя променя изцяло декорацията на залата, премахва използването на клакьори, настоява дамите да свалят шапките си, нарежда да махнат будката на суфльора и премахва добавката, която зрителите плащат при заемането на местата си, защото мисли, че е неоправдана. Сара иска да превърне театъра в поле за театрални опити. Шест години по-късно тя поема управлението на Театъра на нациите, който ще се превърне в Театр Сара Бернар. Именно там тя започна да играе и мъжки роли. Тя е първата жена, която дръзва да се въплъти в  характерни образи като Хамлет и Лорензачо.

Тя дори се снима в няколко филма. Първият ѝ филм е „Дуелът на Хамлет”, който е представен на Световното изложение през 1900 г., където е гледан от стотици зрители. След това през 1908 г. идва ред на „Тоска”. През 1911 г. се снима и в „Дамата с камелиите”. Последната постановка, в която играе, е „Режин Арман” на Луи Верньой през 1922 година.

Тя умира на следващата година на 26 март в градския си дом на булевард „Перейре”.

Сара е от онзи тип хора, които правят всичко, за да бъдат забелязани. Абсолютна ексцентричка. Какъв ли би бил животът ѝ, ако беше станала монахиня? Различен, спокоен и тих. Три определения, които дори минимално не се доближават до съществуването ѝ.  Сара създава шаблона на холивудските звезди.

Тя е човекът, за който Оскар Уайлд ще възкликне с обожание: „Ето я!”, когато я вижда за първи път и ще хвърли букет лилиуми в краката ѝ. А Александър Дюма-син ще я опише като ненадмината лъжкиня.

Въпреки противоречивите коментари и скандалния живот, Сара остава кралицата на френската романтична и класическа трагедия. Тази, която извоюва място на жените на сцената като изгради сама публичния си образ и дръзна да играе не само женски, но и мъжки роли.

Written by Станислава Йорданова

Leave a comment