LOGO

'

Българският театър триумфира на фестивала „Лица без маски“

Българският театър триумфира на фестивала „Лица без маски“ „Машината Ян Бибиян“ Full view

За изкуството няма граници и препятствия. Българският театър вълнува не само нас – израстналите с неговите игри и правила, но и международната публика, като от изминалата седмица може да се похвали с още три фестивални отличия. В близко Скопие, Македония се състоя VIII Международен Фестивал за Независим и Експериментален театър „Лица без маски“. На 18 април честта да открие първата фестивална вечер бе отредена на представлението по емблематичните текстове на Деян Дуковски „Буре барут“ на Младежки Театър „Николай Бинев“ и продуцентска къща „Credi Arte“.  Спектакълът спечели две награди – за режисура на Ана Батева и за най-добро актьорско осъществяване на Ивайло Драгиев.  Очаквано и под одобрителните аплодисменти на публиката, беше присъдена Гран при наградата на фестивала на друго завладяващо родно представление – „Машината Ян Бибиян“ на „Ателие 313″, с режисьор Петър Пашов – Младши. Следват по няколко думи от авторите на представленията.

„Машината тътне… Има толкова много гориво.

Трябва само да се завърти ключето…
А ключът е в едно хлапе. Машината обича хлапета.
Разглезена, суетна и тиранична. Истеричка. Алергична е към неуспехи. Не я дразнете и винаги се съгласявайте.
Колелото се завърта. Машината работи…

Разговаряме  откровено с детето. Даваме му театър. Действие. Проблем. Мислим, че децата ще ни разберат. Надяваме се, че за тях този спектакъл ще бъде „на един дъх”. Ще бъде преживяване, изпълнено с тревога и радост. Подозираме, че повечето от тях ще се намерят вътре.“

Това разказват хората сътворили „Машината Ян Бибиян“ – едно представление, което взима като отправна точка прочутото произведение на Елин Пелин и се впуска в изследване на театралното.

"Буре барут"Фестивалът е много специален за екипа на „Буре барут“. С няколко думи самият автор на Деян Дуковски отваря фестивалния празник, минути преди самите те да излязат на сцената. Отбелязва, че „алтернативна“ и „експериментална“ естетика означават най-често изготвянето на определено представление без много пари. Но от друга страна, тъкмо такива театри и представления носят в себе си смели театрални решения и страст към театралното изкуство. Тъкмо такъв е и прочитът на Ана Батева, която прекроява текстовете на Дуковски и ги поставя в една кабаретна среда.  В интервю за македонската онлайн медия „Вечер“ тя говори за представлението си:

„Представлението е компилация от сцени от „Буре барут“ и „ДЕМ, кой пръв почна“, както и една сцена от „Утерус“. Останалата част, монолозите на конферансието са събирани от повечето драми на Деян и такива пиеси като „Гласът на Омир“, „Празен град“, „Дракула“, “ Друга страна“, както и една песен на Дарко Лешоски, „Песен за моята генерация“, която идеално се вписа в темата за бурето пълно с барут във всеки един от нас, особено в младите. Това е в основата на цялото представление, темата за живеенето на младите днес, за нашето живеене, пълно с агресия, насилието и гнева събран с годините, натрупани с поколенията, като нашето, моето поколение е това, което плаща за всички изминали. Не знам защо е така и как се стигна до тук и ние търсим отговор.“.

Written by Никея Петрова

Leave a comment