LOGO

'

„Бай Балчо споменува“ вече е много повече от дипломно представление

„Бай Балчо споменува“ вече е много повече от дипломно представление „Бай Балчо споменува“ Full view

Енергия, единство, желание – затова винаги изпитвам удоволствие да гледам представления в Учебен драматичен театър на НАТФИЗ. Спектакълът „Бай Балчо споменува“ на ІІІ курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков показва интересна и не много лицеприятна истина за нашите деди, живели преди повече от 2 века, но пък го прави с усмивка. Бай Балчо разказва „как ненадейно забогатяват, ама ги застигва възмездието“. А тези забавни за публиката истории се въртят около измами и убийства в името на честта, а по-често в името на парите.

Текстът на спектакъла е събран и адаптиран от проф. Пламен Марков, като е вдъхновен от записките на предания, разказвани в края на 19 век от различни стари хора от Ямболско, Тулчанско и Провадийско, събирани от търговеца Балчо Нейков, и след това влезли в неговия летопис.

„Тези „Сбирки от народния живот“ имат амбицията да разкажат истории за и около рода на славния войвода Стефан Караджа, а именно рода Бинбеловци… Министерство на просвещението е изоставило предадения му ръкопис да събира прах близо 90 години, защото го е счело за възпитателно неподходящ за публикуване. В предложения от мен текст за театър са вплетени и описания, както и сюжетни линии и от мемоарния ръкопис „Видрица“ на поп Минчо Кънчев от Старозагорско, също събирал прах около 80 години, но в друг архив. Ползван е поп Пунчо и анонимни приписки.“

Спектакълът е изграден като три отделни истории, предадени от разказвачите, събрани в селото, които се гордеят със славните митове за своите родове. Интересен е подходът младите актьори хем да разказват, хем да играят ролите на своите баби и дядовци, които са участвали в тези легендарни предания. Всички артисти на сцената играят със сърце и душа, не отстъпвайки дори за миг на своите завършили колеги по театрите в страната.

Трите новели на спектакъла са поставени от тримата режисьори в класа – Стефан Зарев, Максима Боева, Елица Йовчева. Всеки от тях има своето виждане и това става ясно от характерността на техните части, но в същото време сме свидетели на целостта на спектакъла. Решението за различните режисьори е създало точно това усещане – че гледаш отделни части, но на ЕДНО представление.

Всичко започва с историята за любовта на Момчо и Драгана – такава любов, която може да мине през всичко като ураган, но не и през предателството на единия от двамата. Драгана се е „годила“ за друг след толкова години вярност на Момчо, а той… той няма как да преживее това. Александър Евгениев в ролята на огорчения момък има такова присъствие на сцената, че с погледа си може да смрази всичко, което му се изпречи на пътя.

Вторият разказ е за сестрите Карва и Сара, които не просто оцеляват след измамата на по-голямата им сестра и на брат им, а стават войводки, „предреени в мъжки дрехи“ и извоюват свой връх в планината, който царят им подарява в знак на благодарност. Славена Зайкова (Карва) и Елена Петрова (Сара) изграждат безумно комични образи на двете девойки, но през сериозността на техните проблеми.

След антракта се потапяме в история, водена от парите и страха. Нейко, който цял живот е бил слуга, изведнъж се замогва с цели „сто и пиндисет овце“. Този разказ изследва промените на героите, тяхната склонност да се съюзяват, да се обвиняват и да се въртят спрямо силния, защото както казват Николай Желев, в ролята на Нейко, и Николай Петров, в ролята на чорбаджията му: „От нас умиране има, отърване няма!“.

В „Бай Балчо споменува“ хуморът е основна свързваща линия между отделните части. Диалектът, с който говорят актьорите, е близък до този от моя роден град Стара Загора, но е още „по-жесток“, защото действието се развива в миналото. Този характерен говор превива зрителите от смях. А всяко едно действие се случваше в „съб’та“, при много подкани от останалите, викащи „адиии“, за да започне разказа.

Този смях обаче ненадейно се разкъсва от силните и звучни шамари на сериозните теми. Те изскачат толкова неочаквано, че докато си в залата, едва ли си даваш сметка какво си чул и видял. Но след края на спектакъла остават малките бръмбърчета, които те човъркат.

Данаил Чирпански
Данаил Чирпански

Този път обаче освен енергия, единство и желание за игра… имаше един неканен, но вече трайно настанил се гост на Сцена 47 – тъгата по изгубения приятел, която прозираше дори в смеха на публиката.

Спектакълът „Бай Балчо споменува“ на 5 май беше посветен на Данаил Желев – Чирпански от класа на проф. Марков, който почина преди Великден. Дани, наш близък приятел и актьор с голямо бъдеще, играеше ролята на Нейко в третата част на постановката. Докато гледах Ники Желев, чиято сила да влезе на негово място е просто неописуема, си представях как Дани изрича всяка реплика и как за него диалектът в постановката изобщо не е бил проблем – все пак той е виден представител на Чирпан.

Дани винаги ще остане с този страхотен клас и с нас. Не само в това представление, не само на тази сцена, а и във всяка една роля и усмивка, с която тези актьори даряват публиката. Те играха като един – за него… за Дани!

Отидете да гледате този спектакъл – освен че e прекрасен, „Бай Балчо споменува“ вече е много повече от дипломно представление. Ще усетите силата на приятелската любов, която е двигателят на тези млади и талантливи хора!

Постановъчен екип:

постановка проф. Пламен Марков
актьорска кондиция доц. д-р Пенко Господинов
сценография и костюми доц. д-р Мира Каланова
музика Петя Диманова
диалект и говорна кондиция проф. Иванка Бенчева и д-р Лора Мутишева
режисьори на отделните новели: ІІІ курс „Режисура за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков – Стефан Зарев, Максима Боева, Елица Йовчева
участват ІІІ курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков: Анелия Мангърова, Десислава Маджунова, Джулия Бочева, Елена Петрова, Ирина Митева, Катерина Стоянова, Мария Сотирова, Полина Недкова, Славена Зайкова, Александър Евгениев, Александър Караколев, Ахмед Юмер, Венцислав Сариев, Георги Йовчев, Данаил Чирпански, Димитър Димитров, Николай Петров, Николай Желев, Станислав Кондов, Цветан Пейчев
снимки на спектакъла и плаката Мариана Жижанова (III курс „Фотография“)

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment