LOGO

'

Александър Кaршния: Любовта е част от названието революция и само в тази комбинация наистина има смисъл

Александър Кaршния: Любовта е част от названието революция и само в тази комбинация наистина има смисъл Invisible Republic Full view

На 25-ти октомври в 18:00 ч. в Театър „Азарян“ ще бъде представен проектът „INVISIBLE REPUBLIC: #STILLLOVINGTHEREVOLUTION”. Най-новият спектакъл на andcompany&Co е част от международната селекция на осмото издание на АКТ фестивал за свободен театър и пристига в София непосредствено след берлинската си премиера.

Той е копродукция между четири европейски театрални институции, сред които и осмото издание на АКТ Фестивал. С представянето си на фестивала мултимедийният проект ще отбележи годишнините от революциите – 50 години от Пражката пролет, 100 години от Ноемврийската революция и 200 години от рождения ден на Карл Маркс. В този контекст ще видим четири жени, които тръгват на случайно търсене за нова любов през странния стар континент…

Представяме ви интервю с режисьора на уникалния проект Александър Кaршния:

  • Театърът ли е единствения дом на демокрацията?
  • Pand__monium2
    снимка: tip-berlin.de

В Древна Гърция демократичното събрание и театърът на трагедията били в съседство. Това не е просто съвпадение. Интересен символ на нашето време е, че съвременните (постдраматични) форми на театър и най-новите политически теории също имат общи черти:

преди 20 години в своята книга „Постдраматичният театър“ Хенс-Тис Леман описва събранието като сърцето на театъра. Също така в издадените си книги в рамките на последната година различни политически тълкуватели, като Антонио Негри, Майкъл Харт и Ален Бадиу, преоткриват политическия смисъл на „събора“.

Възродилият се интерес към съборите идва от периода 2011/12, през който светът стана свидетел на т. нар. Движението на площадите: от площад Тахрир в Кайро по време на Арабската пролет през „Лос индигнадос“ (възмутените – бел. ред.) в Испания на площад Пуерта дел Сол, към площад Синтагма в Атина до окупацията на Уолстрийт в Парк „Зукоти“ (наричан още „Либърти плаза“) в Ню Йорк и по-късно в парк „Гези“ на площад „Таксим“ в Истанбул.

  • Какви са приликите между революцията и сценичните изкуства?

От 1968 г. същността на революцията бива моделирана от артистични концепции, като „ситуации“ или „случвания“. На теория, сценичните изкуства водят до революция: ние приемаме тези „революции“, като „завои“, в смисъл на „обрати“ – например обратите, които ни дава сценарият.

Думата „завой“ е интересна сама по себе си: в Германия свързваме падането на стената, т. нар. „Мирна революция“ през 1989 със „завой“ (Wende – на немски, бел. ред). Хейнер Мюлер отбелязва, че за източно-германците този термин е познат от спорта. Плувците или моряците много умело правят „завои“ – сменят посоката, дори при много силна скорост. Въпросът към същността на революциите днес е дали имаме нужда от такъв „завой“ или по-важното е да променим скоростта, вместо посоката.

  • Можете ли да назовете нещо, което силно Ви провокира като творец по време на репетициите на спектакъла?

Най-провокиращият момент всъщност се случва сега: по време на изборите в Бразилия. Три дни след нашето представление в Бразилия ще се състои второ гласуване и е много вероятно победителят да е десният кандидат. Ние често наричаме Болсонаро „Тропическия Тръмп“, но това е подвеждащо, много по-ужасен е. Той свободно подкрепя насилието, мъченията и военната диктатура.

В същото време наблюдаваме протести, основно на жени, които скандират НЕ НЕГО! Докато в Аржентина хиляди жени протестират, викайки „Ние сме дъщерите на всички вещици, които не успяхте да изгорите“. В Чили пък се говори за „връщане на 1968“, защото университетите са окупирани – отново от жени. В следствие на всичко това виждаме, че навсякъде жените са тези, които взимат водеща позиция в политическата борба. На повечето езици „революция“ е в женски род.

  • „Четири жени тръгват на случайно търсене за нова любов… “. Успяват ли да я открият накрая?

Любовта е част от названието революция – и само в тази комбинация наистина има смисъл. Роза Люксембург описа в писмо своите надежди за едно ново общество, в което за нея е възможно да обича всекиго. Това е най-краткото описание за това каква трябва да е целта на политическата борба.

  • Какви са според Вас предпоставките за раждането на една революция днес?

Добре позната ни е дефиницията на Ленин: „Революцията се ражда, когато хората на дъното на обществото не могат да издържат повече, а хората на върха вече не знаят какво да правят“. Изглежда, че в днешно време нещата се обръщат в противоположна посока: Хората на върха не могат да издържат вече, искат да се отърват от своята отговорност на представители на обществото, докато хората „надолу“ нямат никаква идея какво да правят.

Чувстваме, че най-важната предпоставка е да си създадем ясна представа за това какво искаме. Винаги е съществувала основна нужда за това планетата ни да бъде възможна за обитаване за следващото поколение. Сега обаче тази нужда е революционна.

  • Как мислите, от какъв театър се нуждае днешното общество?

Театърът е много добра причина хората да се събират. А това, от което се нуждаем сега, са повече причини хората да се събират: да образуват събрания. Няма никакви други концепции, скрити зад идеята – но това не е никак лошо, напротив: нямаме нужда от всеобхватен план или концепция, която да ни даде всички отговори. Ние ще открием отговорите тогава, когато започнем да задаваме правилните въпроси.

Екип:
Kонцепция и режисура andcompany&Co. (Кaршния/ Норд / Сулима); aвтори и изпълнители – Нина Кронйагер, Мариана Зенне, Клаудия Сплит, Мира Партеке &Co; текст – Александър Кaршния и Никола Норд & Co; музика Саша Сулима и Co; дизайн на сцената и костюмите – Джанина Одик; видео – Катрин Кротенталер; сценография акции – Раул Валш; дизайн на осветлението – Райнер Каспер; костюми и сценичен дизайн – Даниела Зорозуа и Каролин Вехтер; технически директор – Холгер Мюлер; звук – Дениз Сунгур; осветление – Себастиан Зампони; помощник-режисьор – Касия Нога; драматургия и асистент продукция – Кристиан Шулер; мениджмънт – Моника Ферари

Екип София, България: директор и драматургия – Веселин Димов; ръководител продукция – Катрин Хрусанова; помощник-директор – Калоян Козлев; звук – Иво Иванов; превод и субтитри – Пламен Харманджиев; асистент – Димитър Серкеджиев

Повече за това какво предстои на фестивала, можете да прочете ТУК. А ето и линк за българската селекция.

Written by LoveTheater

LoveTheater.bg е сайтът за театър, в който може да намерите ревюта за театрални постановки, новини за спектакли, актьори, режисьори и събития, информация за програмаата на театрите в София и страната и множество любопитни материали.

Leave a comment