LOGO

'

„Актьори срещу поети” или сблъсъкът на две изкуства

„Актьори срещу поети” или сблъсъкът на две изкуства Актьори срещу поети Full view

Поезията и театърът не много често се срещат на едно място, но ето един от начините. Ако сте любител на двете изкуства, то непременно трябва да посетите „Актьори срещу поети” в Театрална работилница „Сфумато”.

Мога да призная, че в началото идеята ми се стори малко абстрактна. За мен беше дори много интересно как ще а се съчетаят поезията и театъра в постановка. Все пак няма да ви лъжа – останах приятно изненада и впечатлена от това, което видях. Двете изкуства така се бяха вплели, че всеки зрител можеше да намери нещо за себе си, дори и любител само на едно от изкуствата. Признавам си, че не съм от най-големите фенове на поезията и определено не мога да назова всеки поет на сцената поименно, но след постановката дори потърсих да прочета повече за творчеството им.

Всичко в театралния двубой беше умерено и претеглено и за първи път от много време попаднах на събитие, което е, както аз го наричам, „културно забавно”. „Актьори срещу поети”  успях да гледам на сцената на ДНК, като част от програмата на Четвъртото издание на Софийския международен литературен фестивал.

ДНК - Актьори срещу поети
Публиката в ДНК, малко преди началото на двубоя

Идеята за създаването на представлението възниква като спор между поета Иван Димитров и актьора Станислав Кертиков. Двамата обсъждат разпалено дали е правилно авторите сами да четат произведенията си на литературни четения или това е по-скоро работа на актьорите, които разполагат с по-добра артикулация и умения да представят един текст. Спорът продължава и до днес, но вече в него са се включили и други участници. Решението кой е победител всеки път е различно и се отсъжда от публиката.

Преди началото на постановката на стола на всеки зрител е оставено стихотворение на български или чуждестранен автор, което да му помогне да се настрои на поетична вълна. В двата края на сцената се разполагат лагерите на поетите и актьорите. В този дуел няма как да минем и без медиатор. В тази роля и с функциите на водещ влиза Лилия Гелева, която изпява правилата на двубоя по невероятно забавен начин.

Двата лагера се съревновават в три кръга. В първите два всеки поет чете свое стихотворение, а след него излиза актьор, който чете друго негово произведение. Третият кръг е решаващият, в него един и същ текст се представя от по един член от двата отбора на сцената.

Произведенията са уникални и част от новата българска поезия. И двата отбора се бият равнопоставено. Поетите имат преимуществото да четат свои текстове, които сами усещат и могат да представят по начина, по който искат да бъдат прочетени. Актьорите разполагат със своите невероятни умения, с които превръщат всеки текст в уникален театрален монолог. Кой е по-добър решава публиката. Чрез гласуване на светещи телефони, зрителите избират победителя (правилно прочетохте, това е единственото място, където самите актьори ще ви помолят да си включите телефона). Всеки път той е различен, но според неофициални данни броят на победите на актьорите е доста по-голям. В постановката, която гледах те отново победиха и то с голямо мнозинство. Да си призная бях за поетите – когато текстът е твой, можеш най-добре да предадеш усещането и идеята на публиката. Все пак и актьорите се справиха много добре и това си личеше от силната подкрепа от зрителите.

„Актьори срещу поети” със сигурност ме изненада приятно, като се нарежда сред любимите ми литературни четения с театрален елемент или сред театралните представления с много поезия. Все още не мога да определя жанрово какво точно гледах, но ако и на вас ви харесва идеята за двубой между двете изкуства, то непременно посетете това събитие. Датата на следващото представление е 14 януари, а мястото Театрална работилница „Сфумато”.

Постановъчен екип:

Водещ: Лилия Гелева
Актьори: Нено Койнарски, Неда Спасова, Пламен Димов, Станислав Кертиков, Надя Керанова, Алиса Атанасова, Веселин Петров
Поети: Стефан Иванов, Никола, Петров, Иван Димитров, Гергана Панчева, Белослава Димитрова, Васил Прасков, Людмила Миндова

Written by Кристина Захариева

Leave a comment