LOGO

'

Agamemnon – Театрално училище към Националния гръцки театър

Agamemnon – Театрално училище към Националния гръцки театър AGAMEMNON Full view

На 2-ри октомври на Голяма сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ студентите от Театралното училище към Националния гръцки театър изиграха представлението си от състезателната програма на МСТФ „Данаил Чирпански“.

AGAMEMNON-8

Всичко започва като просто поставена задача на студентите – етюди с работа по стихове.

Поетът се изразява със словото. Как ще се изразите вие?

Така младите театрали започват да разработват своите откъси. Докато ги наблюдава, вниманието на професорът е привлечено от един от етюдите. Образът, създаден от неговия възпитаник, му напомня този на Клитемнестра, която, чака своя съпруг Агамемнон. Оттам всички намират една обща основа и започват да работят по нея – „Агамемнон“ по Есхил. Представлението е импровизирано, изразено чрез стихове. Образите са поставяни последователно. Повече от 1 година се събира парче по парче и винаги нещо се добавя или премахва. То е живо, пластично. Винаги има нещо ново и различно. Но се води по главната тема Изборът.

AGAMEMNON-2

Героят не е герой, защото е безсмъртен, а защото избира как да умре.

Сцената открива старец с бузуки, който играе ролята на Хора. През цялото време той е там, присъства и наблюдава действието. Коментира, включва се в диалога на останалите герои. Предава им мъдрост с лека насмешка, може би заради младостта и упоритостта им. А кои са те? Група млади момичета и момчета, в които непрестанно бушуват какви ли не емоции. Така и влизат на сцената – рязко и стряскащо отваряне на врата – нахлуват. И започва истинска буря от думи, гласове, движения.

Нужна ли е жертвата/пожертването на Ифигения? Престъпление ли е убийството на Агамемнон? Каква е цената на щастието и успеха? Съществува ли „прекомерно щастие“ и трябва ли да се накаже, ако наистина го има?

AGAMEMNON-9

Всички тези въпроси доведоха до раздор групата приятели в представлението. Момичетата си слагаха було, момчетата им се присмиваха. Едни се отдаваха на изкуството, други държаха да останат здраво стъпили на земята. И във всички действия словесното изразно средство бяха стиховете от „Агамемнон“. А неговата история се прокрадваше в съвремието – с младежките ризи, с късите рокли – черни, цветни, бели.

А знаете ли, че идеята за прословутия червен килим се е зародила от червените гоблени, наредени по пътя на Агамемнон към двореца по заповед на Клитемнестра. И той присъстваше на сцената. Червен. Като кръвта в кофата, която носеше момичето в бяла рокля, изпълняваща ролята на бъдеща булка. В началото никой не знаеше какво има там. Празна ли бе тази кофа? В какво се взираше с възхита героинята? Но накрая победоносно положи съда на земята и рязко стъпи в нея. Стъпи пак и пак, и пак… Окъпа се в кръв. Истинска Клитемнестра. Тъкмо убила настоящия си съпруг и е в бяла рокля за сватбата си с Егист.

Харесвам такива постановки, в които можеш и да се смееш, и да плачеш, и да се замислиш, да правиш паралели – да има от всичко. Точно такава беше и „Агамемнон“ на Театралното училище към Националния гръцки театър. Любопитното е, че те решиха да представят постановката без субтитри. Говореха на гръцки пред българи, испанци, грузинци, руснаци и англичани. Искаха да оставят публиката да ги разчете само по движения, лица и звуци. Досега не ми се беше случвало и в началото бях несигурна, но истината е, че се получи изключително интересно.

AGAMEMNON-6

Written by Калина Дамянова

Leave a comment